Но къде е тя?
Слушай, обади се гласът в съзнанието му, моментално заместен от гласа на Шика:
Намира се на най-горния етаж на „Забранените мечти“, зад врата, инкрустирана с двоен феникс!…
Той хукна по безкрайните коридори, изпълнени със завои под ъгъл от деветдесет градуса. Бяха изградени в съответствие с древната традиция, според която само такива завои могат да спрат злите духове. Най-накрая откри стълбището и затича нагоре, вземайки стъпалата по три наведнъж.
Втори етаж, трети, четвърти… Над него беше покривът. Усети тежката тишина в тази част на сградата, гъста като катран. Прозорците бяха широко отворени за нощната прохлада, но отвън не долиташе нито звук. Деликатните листенца на кленовете джуджета във вътрешната градина не помръдваха.
Започна систематична проверка на стаите, снопът на „макура но хирума“ леко докосваше обзавеждането. Тук помещенията бяха далеч по-просторни, а обзавеждането — луксозно и скъпо. Произведения на съвременното западно изкуство съжителстваха с внушителни каменни статуи и други, по-дребни предмети от една далеч по-древна епоха. Всичко това имаше несъмнена археологична стойност и вероятно струваше милиони. Претърсването му напомни за огромния апартамент на Лорънс Моравия, намиращ се в друг свят и друго време, сякаш на далечна планета… Но онова претърсване беше дело на друг Улф Матсън, който едва ли имаше нещо общо с този тук, в сърцето на Токио…
Зад един скрин, по-черен от нощта, беше казала Шика.
Да, ето го…
Улф приключи с огледа на стаята, която наподобяваше склад. Прозорци липсваха, осветлението идваше от луминесцентни тръби, монтирани на голите бетонни стени. На пода имаше няколко ниски масички от тъмно дърво. Бяха китайски, на стотици години, използвани някога за ритуални обреди…
Всеки квадратен сантиметър от повърхността им беше зает от ярко боядисани миниатюрни роботи, които на практика не бяха нищо повече от играчки. Но възрастта им беше значителна, човек положително би им взел добри пари на някой от токийските аукциони… Всички без изключение представляваха мъже, липсваха безполовите играчки от сорта на Роби Робота, познат на милиони деца от филма „Забранената планета“…
Имаше нещо особено в тази експозиция на механични играчки. Може би защото всички имитираха хора… Лицата бяха безизразни, сякаш очакващи заповедите на своя генерал, ярките цветове блестяха ослепително на студената луминесцентна светлина. Улф имаше чувството, че всеки момент ще прозвучи отривиста заповед и миниатюрната армия ще оживее.
Пристъпи внимателно по черно-белите, стерилно чисти плочки. Наведе се зад масивен черен скрин и потърси скрития бутон. Шика му беше обяснила как Минако е отмествала тежката мебел без никакви усилия. Скринът покорно се плъзна встрани, разкривайки вратата с двойния феникс. Сложи длани върху перата по гърдите на митичните птици и силно натисна. Вратата се отвори.
Улф предпазливо влезе в стаята на Петте сенки.
И моментално видя Шика. Голото й тяло висеше безжизнено на примка, преметната през дебелата носеща греда на покрива, и релефно се очертаваше на фона на широкия прозорец в дъното. Главата й беше сведена към гърдите, влажната от пот коса висеше на една страна, от десетките, а може би и стотици прорезни рани по тялото й капеше кръв…
От устата на Улф се изтръгна див вик, съзнанието му блокира от шока.
Точно на този шок разчиташе Достопочтената майка. В състояние на шок човешкият организъм блокира своята сензорна система, а умът отказва да възприеме сигналите, идващи от околната среда.
Тялото на Улф отлетя назад, издухано от горещ черен вихър, стовари се с огромна сила върху облицованата с дебели кедрови дъски стена и остана там, приковано като пеперуда в буркан.
— Колко загадъчно нещо е мозъкът — промълви Достопочтената майка. — С течение на времето овладях тайнството на живота и смъртта, но съм безсилна пред загадките на човешкия мозък…
Улф механично отчете присъствието й, но ужасът, увиснал над главата й, беше толкова огромен, че почти не й обърна внимание. Това също влизаше в предварителния план.
— Признавам, че бях доста изненадана от способностите ти, позволили да се справиш с Йошида… В крайна сметка самата аз съм го отгледала, научила съм го на всичко необходимо, тренирала съм го… Но ти го уби и сега ще понесеш своята отговорност за смъртта му. А също и за смъртта на Шика…