Пристъпи към нея, тя не се помръдна.
— Единствено Хана успя да се докосне до истинската същност на „макура но хирума“. Тайната й е древна като живота, Минако. Древна и същевременно проста: Властта корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно! „Макура но хирума“ е абсолютна власт, изразът на абсолютната й корупция е лудостта. Това чака всеки, който я притежава.
— Не, не!
— Да — прошепна той и приклекна до нея. — Мисля, че и ти си стигнала до този извод…
— Не! Аз никога…
— Знаеш ли, Минако… Усетих, че нещо не е наред, още когато Шика започна да ми разкрива същността на съперничеството между двете враждуващи фракции в „Тошин Куро Косай“… Те също трябваше да бъдат разделени на „добрите“ и „лошите“, но аз не бях в състояние да определя кой какъв е. Наистина ли Достопочтената майка е луда? Бях склонен да я приема за такава, но само докато тя не ми разказа за твоята собствена лудост… Би могла да ме излъже, разбира се. Но не го стори. Потвърждение получих и от Шика — по време на разговора ни в „Забранените мечти“, веднага след премахването на Достопочтената майка…
Действителността продължаваше да е променлива като химера… Истинската форма на борбата ми убягваше до момента, в който открих една проста истина: доброто и злото бяха изгубили своето значение. Всички вие бавно полудявате. На практика ти не се различаваш по нищо от Достопочтената майка, Минако… Времето несъмнено би доказало това…
Всички вие сте изгубили способността да различавате доброто от злото, реда от хаоса… Вие сте изградили свой собствен ред игнорирайки изцяло живота на другите. Вие сте епидемия, която трябва да бъде спряна. Унищожението е единствената награда за пътя, който сте избрали…
— Шика!… — това беше вик на отчаяние, предсмъртен стон на безнадеждно болна старица.
Шика мълчаливо поклати глава. Лицето й беше безизразно, но Улф усети болката, която заплашваше да пръсне сърцето и.
— Ти се осъди със собствените си думи — промълви тя. — Възприела си лъжата от деня на своето просветление. Улф правилно посочи, че сама си избрала своя път, а сега виждаш резултата. Отчуждена си от всички, които биха те обичали. Останала си сама със своята зашеметяваща сила, така си изживяла живота си… Отдавна си луда — битката ти е Достопочтената майка за неограничена власт го доказва без никакво съмнение. Но какво щеше да направиш в случай на победа? Можеш ли да дадеш отговор на този въпрос? Според мен — не. Целта на безкрайните манипулации и ужасни убийства беше само една — унищожаването на врага, доказването на собственото превъзходство…
Погледна Минако право в очите и добави:
— Ако можех да събудя в душата си някакво чувство към теб, то несъмнено би било съжалението… Но на практика не изпитвам абсолютно нищо.
Минако простена и падна по очи върху футона, където, заблудена до последния миг, беше вярвала, че лежи самият Улф. Той се наведе и я обърна по гръб. Лицето й беше восъчно бледо и вече започваше да посинява. Шика стоеше неподвижно като скала.
— Все още е жива — промърмори Улф. — Но нещо в нея се скъса… Нещо, което е било опънато в продължение на дълги години.
Цял живот тази жена се беше борила срещу Достопочтената майка, цял живот беше набирала бойци за решителната битка… Но в името на какво? В името на едно видение. В името на едно бъдеще, което е била сигурна, че може да съгради с лекотата, с която архитектът съгражда нов дом…
Шика сведе поглед към сгърченото тяло на майка си и тихо прошепна:
— Проблемът й беше тежък, защото цял живот се мислеше за Бог.
По-късно излязоха да се разходят в градината около къщата на Минако. Пролетта бавно встъпваше в правата си, по клоните на стройните кленове и миниатюрните дръвчета гинко се забелязваха първите зелени пъпчици — сякаш малки птички се пробуждаха от дългия зимен сън… Стройният японски кедър разклащаше тъмнозелените си клонки, вятърът носеше богатия аромат на прясно прекопана пръст. Но високо над главите им продължаваше да се стеле кафеникавият облак на градския смог, човек просто не можеше да допусне, че някога отново ще бъде в състояние да види далечните хоризонти…
Той изпитваше радост от присъствието й. Вече знаеше кой е баща й, знаеше и точната й възраст… Изпитваше огромно облекчение от факта, че не е ужасно стара като всички останали…
— Кажи какво стана между теб и Нишитцу.
Шика се засмя.
— Вече два пъти ти го разказах!