— Искам да го чуя още веднъж.
… В един момент тя си даде сметка, че не може да устои на Нишитцу с неговата далеч по-силна „макура но хирума“… Симулира припадък, отпусна се безжизнено в ръцете му, решила да прибегне до най-старото женско оръжие. Докато той я влачеше по коридора, тя направи така, че късата поличка се вдигна високо около бедрата й…
В подобна ситуация всички мъже са еднакви. Нишитцу спря да се наслади на победата, очите му попаднаха върху плячката, поведението му веднага се промени… Усетила разхлабването на желязната хватка, Шика премина в стремителна атака. Юмрукът й го улучи със смазваща сила, тялото му падна като подсечено.
Повече проблеми с него нямаше.
Почувствала със сърцето си смъртта на Достопочтената майка, тя бързо се насочи към стаята на Петте сенки. Прегърна Улф с онази неописуема страст, която до този миг се беше явявала единствено в сънищата и. После се разплака. Не само защото е жив. Непосредственото бъдеще надвисна над нея като черен облак, тя започна да си дава сметка за последиците от смъртта на Достопочтената майка.
Тогава Улф сподели подозренията си за лудостта на всички, които притежават „макура но хирума“, за невъобразимо извратения начин, по който виждат настоящето и бъдещето. Каза й какво беше чул от Хана, каза й и как възнамерява да го докаже на практика. Двамата заедно уточниха подробностите по неговото възстановяване в къщата на Минако. Зная, че звучи жестоко, но ако съм прав, това ще бъде единствения ни шанс.
Да я спрем, каза той.
Улф си даваше съвсем ясна сметка какво иска от нея. В крайна сметка Минако е нейна майка, това никога не трябваше да се забравя. Но Шика се съгласи без следа от колебание и Улф мислено сви рамене. Такива са японците, въздъхна в себе си той. Сляпо вярват в своята карма и се подчиняват на всички превратности на съдбата…
Тя приключи разказа си за бягството от Нишитцу и той взе ръката й.
— Никога няма да й простя за начина, по който ни е използвала — промълви Шика. — Ние бяхме нейни деца! Как е възможно такова нещо?!
— „Никога“ е силна дума — прошепна Улф.
— Но не и по отношение на майка ми!
Шика замълча, в цялото й поведение се долавяше нежелание за обсъждане на майка й. Още по-добре, рече си Улф. Пред нея, а и пред Южи, стояха дълги години на размисъл. Едва ли някой от тях скоро ще бъде в състояние да прецени каква точно е била майка им, какви са били мотивите и постъпките й.
В очите на Шика имаше сълзи.
— Бях притисната между двете, Улф — прошепна тя. — Изпитвах огромен ужас, положително не бих преживяла пъклените им планове. После мама спомена за теб и аз изведнъж разбрах, че единствената ми надежда си ти. Само ти беше в състояние да пресечеш пътя на злото…
— Сега всичко ми прилича на сън — призна той.
— Вероятно защото научаваш, че в живота съществуват много и различни реалности — стисна ръката му тя.
— Минаха покрай остъклената веранда, врязана дълбоко в градината. Вътре светеше жълтеникав лампион, на фона на който се очертаваше тъмният силует на Южи. Пъхнал ръце в джобовете си, той гледаше към тях, но едва ли ги виждаше.
— Бедният ми брат — промълви Шика. — Цял живот е бил като лазер, като лъч ослепителна светлина, насочен в бъдещето. Умът му неизменно търси загадките на науката, но в замяна на това не е в състояние да разреши дори и най-простата гатанка, която му задава обикновеният живот…
Пусна ръката на Улф, прекоси затревената площ и отвори остъклената врата на верандата. Улф бавно я последва и неволно чу репликите, които си размениха.
— Добре ли си, Южи-сан?
— Опитах се да открия Вакаре, но не успях — отвърна Южи.
— Той е мъртъв, Южи — тихо промълви Шика. — Видях тялото му в „Забранените мечти“.
Южи не я погледна, но тя улови отблясъка на лампата в зениците му.
— От какво е умрял?
— Полицията няма никаква представа. И едва ли ще има, в случай че Вакаре е станал жертва на Достопочтената майка…
Той само кимна с глава.
— Бедничкият — пристъпи към него тя. — Предателствата на живота те съсипват, нали? — направи опит да надзърне в очите му, но той се дръпна. — Можеш да останеш тук докогато пожелаеш… — Отчаяно й се искаше да му каже нещо повече, да му предложи помощта си. Но не биваше да го унижава. Стига му предателството на родната му майка и на най-близкия приятел. Тя беше длъжна да пощади последните остатъци от достойнството му, да покаже, че вярва в силата на духа му, който ще го изведе от агонията.
— Не — потръпна той. Само в Шиан Когаку се чувствам у дома си. Винаги е било така. Освен това ме чака работа. Трябва да назнача нов вицепрезидент на компанията, а после да подготвя лекциите, които ще чета в Съединените щати. Сега повече от всякога трябва да обогатяваме познанията на американците за нас. Казуки също ме безпокои… В главата ми се върти една идея, която може би ще й помогне… Едва тогава ще мога да кажа, че създаването на Оракула не е било напразно.