После влезе в лабораторията. Пред очите му се появи черната грамада на мъртвия звяр, приклекнал сред безмълвните остатъци от апаратурата на Южи. Във въздуха се долавяше стабилното жужене на електрически агрегат — сякаш рояк мухи нападаха полуразложен труп. Оракула беше отрупан с нагъсто преплетени жици, силициеви чипове и оптични кабели от фибростъкло. Лицето му беше тъмно, сърцето — застинало.
Улф усети някакво движение с периферното си зрение, главата му леко помръдна.
После върху му се стовари черният сноп на „макура но хирума“ с огромна сила, тялото му пламна като шепа сухи съчки.
Преддверието на лабораторията се изпълни със, задушлив дим и с противна миризма на изгоряла плът.
Прозрението се появи за частица от секундата, но Улф все пак успя да обхване сянката в ъгъла на помещението, да усети и оцени противника си. С помощта на дарбата си установи, че притежателят на мощната „макура но хирума“ е различен от всичко, с което се беше сблъсквал досега. Той беше много стар, далеч по-възрастен от Достопочтената майка, роден преди векове… Всъщност това беше „тя“… Майката на Джейсън Йошида.
Лежеше напълно неподвижно. Можеше да контролира дишането си напълно, но не и ударите на сърцето си. Беше парализиран от ужас, неочакваният сблъсък с древното безименно зло го изкара от равновесие. Знаеше, че е зло, което само Белия лък би успял да идентифицира. Неволно се запита дали това зло може да усети присъствието му, за разлика от другите притежатели на „макура но хирума“, с които се беше сблъсквал…
Мобилизира психическите си сили, създаде триизмерен образ на Йошида и го изпрати в лабораторията. Скри се точно зад него, внимавайки да не показва нито една част от тялото си. Във въздуха проблесна нещо като волтова дъга — ослепителна и прекрасна в своето многообразие. От сенките се появи фигурата на Евън.
Улф се оказа напълно неподготвен за младостта и красотата й. Смаян, той неволно отслаби контрола си върху проекцията на Йошида и тя бързо започна да избледнява.
Евън се ориентира светкавично, заряза фалшивото изображение на сина си и се концентрира върху Улф.
Място за отстъпление нямаше. Улф събра на топка духовната си мощ, лабораторията се разтресе като при земетресение. Пред изцъклените му очи бавно изплува фигурата на Белия лък.
— Чаках да ме повикаш, Улф — вдигна ръка за поздрав той. От тялото му се разнасяше миризма на кожа и подправки, лицето му беше загрижено. — Злото е тук и ти трябва да се бориш с него. Но ще имаш нужда и от моята помощ…
— Кажи какво трябва да направя — рече Улф.
— Ела тук, до мен. Мястото, на което стоиш, все още принадлежи на живите. А ти трябва да се спуснеш надълбоко, в царството на Смъртта.
— Но нали ще умра? — учуди се Улф.
— Няма да умреш — поклати глава Белия лък. — Ти си шаман, сам съм те подготвил… Няма да получиш нито драскотина. Имам нужда от помощта ти, за да се освободя от царството на Смъртта. За последната битка, която ми предстои…
Улф решително пристъпи към него. Изведнъж подът под краката му се разтвори и той започна да пропада…
Твърде късно зърна това, което представляваше Евън — идеи и събития, измъкнати от собствената му памет. Твърде късно разбра и погрешната постановка, която би трябвало да му подскаже, че попада в капан — духът на Белия лък би трябвало да се спусне от небето, а не да изскача от земните недра…
Твърде късно отвори очи и ги закова върху красивото лице на Евън. Ръката й вече стискаше гърлото му, могъщият сноп на „макура но хирума“ мачкаше сърцето му.
— Ти уби сина ми — просъска Евън. — Ти разруши призрачната мрежа на властта, която изграждах в продължение на столетия. — Под ноктите й бликна кръв: — Хората вярваха, че Нишитцу е ръководител на „Черният кинжал“, посветените бяха сигурни, че тази роля изпълнява Достопочтената майка — призрачна усмивка разкриви съвършените черти на лицето й: — Трети пък се надяваха на трона да се възкачи Минако Шиан… — Улф усети как в гърдите му потрепват синкави въглени и чакат удобния момент да се възпламенят. Напрегна се до крайност да им попречи, тъй като знаеше, че тялото му моментално ще последва съдбата на овъгленото отражение, което преди малко пусна пред себе си.
— Истината е, че „Черният кинжал“ винаги е имал само един водач и това съм аз! Аз контролирах всичко и всички! Моята „макура но хирума“ е толкова силна, че още като дете бях в състояние да господствам над околните. Просто защото съм родена с дарбата да събуждам прозрението, когато пожелая. Организацията „Черният кинжал“ е мое творение, затова няма да ти позволя да я унищожиш.