— Не — отвърна Тифани. — И ти беше там… Хлапак с розова кожа и кльощави крака… Видях те и езикът изскочи от устата ми. Знаеш какви са езиците на жабите — дълги и тънки като на змия… Улових един комар и го изядох. Току-що те беше ухапал и на практика аз пиех твоята кръв… Запитах се дали не съм се превърнала в месоядно животно… — Тифани беше заклета вегетарианка. — Не беше приятен сън… Всъщност, когато сънувам това място, винаги преживявам кошмар…
— Съжалявам — промърмори Торнбърг и успокоително потупа изящната й ръка. — Ще свършим още преди да си се усетила… — Пред кабината се появи жена в бяла престилка: — А, доктор Шепърд… Навреме, както винаги.
Доктор Шепърд се усмихна. Беше слаба и жилава, с прекалено много лак по косата и недостатъчно грим. Светлите очи гледаха спокойно и професионално, скрити зад очила с метални рамки. Бяха очи на човек, свикнал от най-ранна възраст да наблюдава и запомня всичко около себе си.
— Прекрасно знаете, че алармената система ни предупреждава за пристигането ви, господин Конрад — отвърна тя. — Винаги сме готови за вас и за нашия пациент… — обърна се към съпругата му и попита: — Как се чувствате днес, Тифани?
— Добре, благодаря.
— Имате ли коремни болки, бодежи в гърдите, стомашно запичане? Нормално ли уринирате?
— Както винаги.
— Отлично — кимна доктор Пепърд и обви ръка около раменете й. — Елате сега да ви хвърлим един поглед…
— Нали няма да се превърна в жаба? — попита с усмивка на уста Тифани. — Сънувах, че съм жаба и пия човешка кръв…
— Това не е повод за безпокойство — отвърна доктор Шепърд. — Просто означава, че се нагаждате към диетата, на която ви подлагаме… Вече хапвате и по малко месо.
— Така ли? Не може да бъде! Аз не понасям месо!
Доктор Шепърд побутна Тифани към покритата с бяла хартия маса за прегледи и хвърли кратък поглед по посока на Конрад.
— Съблечете се да ви прегледам, Тифани.
— Добре, докторе.
Тифани започна да сваля дрехите си с методична последователност. Акуратно ги сгъваше и ги слагаше на стола до себе си. Скоро остана чисто гола и легна на масата, без да чака покана.
Доктор Шепърд щипна кожата от вътрешната страна на бедрото й и леко я разтърка между пръстите си.
— Отлично — промърмори тя. — Еластичност и цвят безупречни, липсата на подкожна мазнина е направо забележителна…
Отвори бележник с кожени корици и започна да записва резултатите от прегледа. Напълни с кръв три малки епруветки, залепи им етикети и ги сложи на металната лавица до масата, после направи още няколко непонятни за Торнбърг процедури. Няколко минути по-късно приключи, усмихна се на Тифани и извърна глава към Торнбърг:
— Бихте ли дошли замалко е мен?
Мълчаливо го поведе по коридора, бутна вратата в дъното и влезе в една от трите дузини лаборатории на клиниката „Грийн Бранчиз“. Пристъпи към редицата мощни компютри до стената и включи някаква програма. Пред очите на Торнбърг се появи сложна плетеница, цветовете бяха ярки и наситени, сякаш бяха жив организъм, а не компютърна симулация.
— Количеството на червените кръвни телца в организма й беше доста ниско и ние подозирахме наличие на анемия — обърна се към него доктор Шепърд. — Но от последните изследвания насам е настъпило значително подобрение…
Торнбърг цял живот се беше занимавал с хора и веднага разбра, че има още нещо, за което събеседничката му няма особено желание да говори.
— Хайде докторе, казвайте какво има — промърмори той. — Не съм дошъл тук, за да ми спестявате истината.
— Разбира се кимна тя. — В последно време у жена ви се наблюдава увеличение на белите кръвни телца. Сам по себе си този факт не е повод за тревога… — „Господи, нима всички доктори задължително коментират наблюденията си?“, въздъхна вътрешно Торнбърг. — Надяваме се, че причината е някой незначителен възпалителен процес…
— Но не сте сигурни, така ли?
— Не, господин Конрад — вдигна глава доктор Шепърд. — Трябва да знаете, че някои области от човешкото тяло все още са загадка за медицината… Но като вземем под внимание окончателните резултати от предишните…
— А вие трябва да знаете, че времето ми е скъпо! — прекъсна я Конрад и пристъпи крачка напред.
— Да, аз напълно ви…
— Напълно ме разбирате, така ли? — изръмжа презрително той. — Тогава ми спестете медицинските увъртания, нямам желание да слушам глупости!
Знаете какво искам — да откриете еликсира, който ще ми подейства като виното на Светия Граал! А с какво разполагаме до този момент? Виното, което дарява живот, едновременно с това го и отнема… Също като в притчите… Задънена улица, докторе! — Пред очите му изплува прекрасното тяло на Тифани, бронзово от лъчите на слънцето и лъскаво от лосион. — Но аз не се отказвам! Мъж на моите години не може да бъде без цел в живота! — очите му се сведоха към лицето на доктор Шепърд: — Напомням ви, че макар и стар, аз все още не съм изветрял. Няма да е зле, ако винаги имате предвид този факт.