Видя ножа, забит дълбоко в тялото на Камивара. Протегна ръка и започна да нанася серия от къси, но силни удари в нервния възел под ключицата му. След миг дясната ръка на японеца омекна и безсилно се отпусна надолу. Без да губи нито секунда, Улф пренасочи горещата лава на психическата си енергия към сърцето на врага. Кръвта лудо блъскаше в ушите му, страх и омраза кипяха в душата му, цялото му тяло реагираше на близостта на смъртта, извикало на помощ неподозирани сили…
Улф се разтърсваше от концентрацията на психическата си енергия, тайнственият мотор в душата му подхранваше опияняващото чувство, наречено „мрак по пладне“, могъщите му вълни бяха готови за решителен, смъртоносен удар.
Изкрещя в мига, в който гърдите на Камивара се разтвориха и от грозната дупка изскочиха първите синкави пламъчета. Огънят бързо превръщаше плътта в черна пепел, воняща на грях, дупката ставаше все по-широка и по-широка.
Тялото на Улф се разтърси от неудържими тръпки, пред очите му отново изплува тъмната сянка, с която се беше борил на покрива на Аманда, която беше усетил във влажния апартамент на Шика, която видя в Града на обречените, покрай тялото на малката Кати, обхванато от пламъци…
Усети тежестта на тази сянка, която се беше превърнала в част от същността му, която познаваше още от детството си, прекарано покрай дядо му шаман… Тя дишаше и пъшкаше в мрака като живо същество, после, набрала сили, изведнъж прониза тялото му със силата на светкавица…
Тесен е мостът, опасна е пътеката, която води към живота… Малцина са смелчаците, които поемат по нея…
Вътрешният глас прониза съзнанието му, очите му рязко се отвориха и се заковаха в Камивара. Порочно в това, което беше останало от него. Овъгленото лице на японеца беше обърнато нагоре, на мястото на очите зееха черни дупки.
Но по коя пътека поех аз, запита се Улф. Нима тя ще ме отведе не при живота, а при разрухата и смъртта?
Дванадесета глава
Токио / Ню Йорк / Вашингтон
— Здравейте, Хирото-сан.
— Това е Оракула — поясни Хирото и отстъпи встрани. Евън се приближи към матовия куб. — Оракуле, това е Евън…
Намираха се в крайбрежния склад, в който се помещаваше лабораторията с Оракула. Пазачи нямаше, охраната беше поверена на няколко сложни електронни системи, чиито кодове Хирото, естествено, знаеше. Беше му приятно да покаже на момичето, че се радва на особено доверие.
— Не биваше да я водиш тук — отбеляза Оракула.
— Зная, това противоречи на мерките за сигурност на Южи — кимна Хирото. — Но имам основателна причина. Тази жена е специална и само ти можеш да й помогнеш. Всъщност да помогнеш на съпруга й.
— Евън не е омъжена — отвърна Оракула.
Евън замръзна на място.
— Какво искаш да кажеш? — учуди се Хирото. — Не те разбирам…
— Много неща не разбираш, Хирото-сан. Изведи я веднага оттук.
Евън объркано местеше очи от Хирото към машината и обратно.
— Какво става? — овладя се с усилие тя, на лицето й се появи пресилена усмивка. — Тази машина май не ме одобрява. Възможно ли е това?
— Зная коя си — обяви Оракула. — Ти си опасна.
— Уверявам те, че тази машина може да разсъждава — обади се Хирото. — В момента думите й са лишени от смисъл, но…
— Хирото-сан — спря го синтезираният глас на Оракула, — Имаш ли представа, че тази жена е член на „Тошин Куро Косай“?
— „Черният кинжал“? — учуди се Хирото. — Това не е възможно! Откъде ти хрумна подобна глупост?
— Тя заема висок пост в организацията, Хирото-сан. Не си губи времето да я разпитваш, защото ще отрече този факт. По-добре виж опасността.
— Не му обръщай внимание — каза Хирото. — Вероятно някой чип е дал дефект…
— Ако я свържеш с мен, тя няма да е в състояние да ми попречи и аз ще мога да прочета мислите й. Ще узная всичките й тайни, ще разкрия намеренията на „Черния кинжал“.
Хирото забеляза, че Евън дълбоко се смути от това предложение. Лицето й пребледня, неволно се отдръпна крачка назад.
— Нали не мислиш да…
Хирото успокоително се засмя.
— Не, разбира се. Не ставай смешна… — махна с ръка и добави: — Може би наистина беше грешка, че те доведох тук. По-добре да си вървим…
— Нека останем още малко.
— Тя иска да научи повече за мен, Хирото-сан — обади се Оракула. — След което ще докладва пред ръководителите на „Черния кинжал“. Ти си длъжен да ме защитаваш.