Улф успя да зърне фигурата на Боби между спрелите коли, вече доста далеч от хеликоптера. От гърдите му се откъсна въздишка на облекчение. В следващата секунда обаче изтръпна от ужас. От близката алея на парка изскочи мощен вишневочервен мотор „Харли Дейвидсън“, кормилото стискаше дребен, облечен в черно човек.
— Боби! — изкрещя Улф, разпознал зловещата фигура на Сума.
Шика предупредително стисна ръката му, но вече беше късно за каквото и да било. Боби се закова на място, в следващия миг тялото му избухна в яркосини пламъци…
Хам Конрад беше на тенис корта и се готвеше да започне играта с Харис Патерсън — адвоката, с когото беше разговаряла Марион Стар Сейнт Джеймс в деня на запознанството им. Миг преди да вдигне ракетата, видя позната фигура и от устата му се изтръгна дълбока въздишка.
— Здрасти, госпожо Симънс — извика той и пусна в ход очарователната си усмивка. Едва сега си даде сметка, че именно тя е русата жена, която ги беше гледала през прозореца на кафенето на Колумбия роуд.
— Няма ли да започнеш да ме наричаш Одри, Хам? — попита Одри Симънс. — Все пак съм поласкана, че още ме помниш… Беше облечена в костюмче за тенис на „Елесе“, което по най-бегла сметка е освободило сенатора Симънс от неколкостотин долара.
Тя постави ракетата на рамото си и прокара пръстите си с кървавочервен маникюр по кожата на ръката му. Костюмчето за тенис подчертаваше плоския корем и дългите й крака, зърната на гърдите й съблазнително тъмнееха под тънкия памук. Хам механично отчете липсата на сутиен, после си даде сметка, че тази жена не е тук, за да играе тенис.
— Радвам се, че харесваш това, което виждаш — възнагради го е ослепителна усмивка Одри и пристъпи крачка напред.
— Госпожо Симънс… Одри… Не искам да бъда груб, но партньорът ми чака…
— Виждам. Това е красивият, но дебелоглав Харис Патерсън.
— Познавате ли го?
— Не само го познавам, но и съм го притежавала — усмихна се сладко Одри.
Пресвети Боже, въздъхна ужасено Хам. За каква фурия се е оженил сенаторът Лелънд Симънс?
Кървавочервените нокти пробягаха по фланелката му.
— Хам, не зная дали си даваш сметка колко много ми се иска да те изчукам! — измърка русокосата.
— Одри, но аз…
— Мечтая да поема члена ти в уста, да го смуча, докато се втвърди, а после да изпия горещата сперма!
— Господи, не викай толкова силно! — втрещи се Хам, хвана ръката й и побърза да я отведе към оградата, далеч от любопитни уши. Но за следващото й действие се оказа напълно неподготвен — Одри Симънс протегна ръка и хвана члена му през тънката материя на гащетата.
— О, ти ме харесваш! — промърмори тя и очите й възбудено заблестяха.
— Престани, Одри! — отмести ръката й той. — Мъжът ти ме помоли да помогна на вашия син и аз го сторих. Точка по въпроса, нещата спират дотук!
— Не спират — поклати глава тя. — И двамата знаем, че в определен момент ти ще се обадиш на мъжа ми и ще поискаш ответна услуга. Просто такива са правилата и аз възнамерявам да ги спазвам…
Надникна в очите му и добави: — О, мисля, че разбирам… Мислиш, че мъжът ми може да ти бъде от полза, а аз — не… — на лицето й се появи усмивка, показалецът с яркочервен нокът замислено почука по сочните устни: — Но точно тук грешиш… Я да видим защо си се хванал да играеш тенис точно с Харис Патерсън… Има голяма пишка наистина, но иначе е ужасно досаден… — засмя се на смаяното му изражение, после отново стана сериозна: — Питам се дали тази партия тенис няма нещо общо с женската, в чиято компания те видях наскоро… Марион Стар Сейнт Джеймс.
— Познаваш Марион?
— Аха, за теб вече е Марион… — вдигна вежди Одри. — Познавам я индиректно, от приказките на Харис — на устата й отново се появи сладката усмивка: — Той е от онези, дето обичат да си приказват след чукане… Помагало му да се освободи от напрежението… Каква дървена глава, Господи! Но понякога и дървените глави са полезни. Да продължавам ли?
— Одри, никак не се интересувам от извратените ти представи за връщане на направена услуга!
— Нима не ме харесваш поне мъничко? — нацупи се тя и пръстите й отново пробягаха по гащетата му. — О, Хам, недей да ме лъжеш! По пишката ти личи, че ме харесваш!
— Много си хубава — увери я искрено той.
— Но те отблъсква речникът ми, нали? — усмихна се тя. — Възмутен си, че съм се чукала с Харис и искам да ти извъртя един минет!
— Е, това наистина се разминава с представите ми за поведението на една дама — призна той.
Тя изведнъж го зашлеви, цялото й тяло се разтърси от гняв.