— Разкажи ми нещо повече за този клуб „Забранени мечти“…
— Погледни снимките на стената.
Той се подчини, вече свикнал със странния начин, по който тази жена отговаря на въпросите му. За своя изненада откри, че му харесва да се бори за оскъдната информация, която му отпускаше Шика — вероятно същото чувство е изпитвал и баща му, заровил се в австралийските дупки да търси черни опали… Смътно си даваше сметка, че го привлича именно нейната тайнственост. Особено сега, когато окончателно скъса с предишния си живот.
— Какво те накара да искаш подобни фотографии?
— Предполагам, че имаш предвид сексуално обвързване — погледна го тя.
— Да.
— Нима подобна теза те интересува, Улф?
— Признавам, че трудно отделям очи от тези снимки.
— А имаш ли идея защо?
— Не.
— Според мен имаш.
— Е, добре — въздъхна той. — Може би заради тяхната нереалност… Приличат ми на театър.
— Точно така. При това театър от най-високо качество. Само там фантазията помага да се открие истината, скрита дълбоко в същността на нещата като перла в черупката на мида… А чрез фантазията ние можем да опознаем душата на отделния индивид… — Обърна се да вижда очите му и добави: — Това беше изпепеляващата страст на Лорънс Моравия, Улф… Той се опитваше да изследва дълбините на човешката душа не чрез секса като такъв, а чрез сексуалните фантазии… Това беше единствената истина, която ценеше… — махна с ръка към стената и попита: — Виждаш ли нещо, което да свързва отделните фотографии?
— Не.
— Хайде, детективе — усмихна се тя. — Ти откри това скривалище, следователно няма да ти е трудно да откриеш и общия знаменател в едно тесте със снимки!
Улф започна да разглежда елементите поотделно. Имаше нещо в лицата. Не гледаха в камерата и обикновено бяха на заден план, но той постепенно започна да хваща отделните елементи — линия на скула в една фотография, извивка на уста в друга, очертание на вежда в трета…
— Всички момичетата ориенталки, нали? — попита.
— Да, японки — кимна Шика и притегли колене под брадичката си. — Направих тези снимки, когато се запознах с Лорънс… В „Забранените мечти“…
Улф отново прехвърли снимките в ръцете си.
— Господи! Всичко това е правено на живо, така ли? Какъв клуб е това, по дяволите?
— Главният и единствен клуб на „Черният кинжал“.
Замаян от могъща тръпка, появила се дълбоко в душата му, Улф се олюля към нея.
— Онази нощ в твоя апартамент — промълви той. — Защо пъхна ръка между бедрата си, след като знаеше, че те наблюдавам?
— Направих това, което ти се искаше, Улф… Вече ти казах…
— Все още не разбирам…
— Мисля, че разбираш — отвърна тя и очите й грейнаха с мека светлина. — Нима не искаше да поиграя със себе си?
— Не, разбира се! — тръсна глава той. — Аз… — изведнъж замълча, адамовата му ябълка развълнувано подскочи. В съзнанието му ясно изплува мисълта, която го беше обзела тогава: Иска ми се да я видя как го прави…
— Генераторът в апартамента е като сърцето на огромен звяр, на моя звяр… Действа като екран, произвежда бял шум и блокира чуждата „макура но хирума“… Той ме предпазваше от „Тошин Куро Косай“. А в онази нощ работеше, помниш ли?
— Да.
— И въпреки това усетих желанието ти. Толкова беше силно, че проникваше дори през шума… Примитивните емоции често се изразяват по подобен начин. Това е причината, поради която „макура но хирума“ се проявява най-вече през пубертета, когато подобни емоции са толкова силни, че не подлежат на контрол.
Улф си спомни пътешествието в сърцето на замръзналата степ. Често се беше питал защо Белия лък избра именно този сезон за него. Сега вече знаеше — заради пубертета.
— Вие изглежда умеете да усещате и тълкувате взаимните си излъчвания — рече той. — Но Камивара и Сума не успяха да уловят моето… За тях то беше като бяло петно.
— Не, сравнението ти не е точно — поклати глава Шика. — Една стена може да бъде бяла, но въпреки това ти знаеш, че тя е тук, че е стена… При теб няма нищо. Сякаш просто не съществуваш…
— Ти обаче ме усещаш. Сама каза, че онази нощ в апартамента си усетила излъчването ми, въпреки заглушаването на генератора…
— Защото между нас става нещо — отвърна Шика.
Беше съвсем близо до него, тялото му отново бе пронизано от онази наелектризирана сексуалност, която го беше галванизирала там, в странно нажежената атмосфера на дома й. Сега вече разбираше на какво се дължи тя: на сливането между неговата и нейната „макура но хирума“…