Улф изпусна въздуха от гърдите си и се закашля, сякаш да прочисти гърлото си от невидима костица, заседнала там. Някога, преди много години, беше гледал един филм на ужасите — японска продукция със специални звукови ефекти, в която актьорите четяха репликите си зад кадър, записани паралелно, със страхотен стереоефект.
Разбира се, сюжетът и играта на актьорите не бяха нищо особено, но специалните ефекти го бяха поразили. Чудовището от филма беше някакъв змей с призрачни форми, който излизаше от вонящо блато и поглъщаше всички нещастници, посмели да нарушат спокойствието му. Вършеше го по един и същ начин: всмукваше жертвата в устата си, разтваряше огромната си паст и отрязваше главата й с жълтеникави, грозно закривени зъби…
Шика постепенно се превръщаше в това чудовище от детството му, приликата беше съвършена.
Вцепенен от ужас, Улф гледаше как звярът стяга мускули и се нахвърля срещу него. Изкрещя въпреки волята си. Част от съзнанието му знаеше, че това не може да бъде истина, но другата част виждаше и усещаше всичко с пределна яснота. Вдигна ръце да се предпази от зиналите челюсти, усети зловонния дъх на чудовището, потъна в непрогледен мрак, лишен напълно от кислород…
В последния миг изцъклените му очи уловиха потръпването на връхлитащия звяр, после образът му се разпадна на хиляди ослепителни искри. Но когато искрите угаснаха и го обви още по-непрогледен мрак, той усети как връзките на обувките се стягат около шията му.
Инстинктивно посегна да ги махне от врата си, кракът му се подхлъзна. Изгуби равновесие и падна в потока с главата надолу.
Потънал под повърхността, Улф продължи да се бори с възела, но ефект нямаше. Сякаш мокрите върви още повече се затягаха. Направи опит да извади главата си на повърхността, но не успя. Нещо го притискаше надолу. Колкото повече се бореше, толкова по-силен ставаше натискът.
Видя Шика, лицето й отново беше ангелски красиво. Усмихна му се, а той имаше чувството, че полудява. Усмивката й продължи да се разширява встрани и нагоре, превръщайки се в гротеска. Едва сега Улф разбра, че е бил изигран, надеждата започна да го напуска. Спомни си бягството им от Ню Йорк, миговете на интимност в тайната стаичка на Моравия. Нима преценката му е била толкова погрешна?
Усмивката продължаваше да се разширява, накрая всичко потъна в черната й паст. Започна да се приближава до него и той изведнъж потръпна от студ. Костите му се вледениха, сърцето му правеше отчаяни опити да изтласка желираната течност от вените му, която вече едва ли имаше нещо общо с кръвта…
Пред очите му играеха разноцветни кръгове, вече не беше в състояние да мисли. Въпреки това продължаваше да се бори, искаше да спаси живота си… Макар че едва ли имаше какво да спасява… Силата му се стопи, топлината на живота се сви и изчезна, въздухът се превърна в спомен… Усети как го връхлита черна празнота, реакцията му срещу нея беше по-скоро инстинктивна, отколкото действителна…
Можеше да го спаси само „макура но хирума“. Направи опит да извика в съзнанието си познатия мрак, но празнотата на смъртта вече го смразяваше, а чудовището…
Няма никакво чудовище, няма празнота! Това са илюзии! Стегни се и се бий с мръсника, който иска да те убие!
Отпусна тяло и се остави на мрака. Във водата до скулата му нещо помръдна, очите му се отвориха и най-сетне видяха това, което ставаше в действителност: изправен над него, Сума стягаше връзките на обувките около шията му. Сума и никой друг. В крайна сметка Шика не беше го предала…
Впи поглед в очите на Сума и видя как зениците им се разширяват. Японецът ясно усети силата на противника си, колебанието му бързо се смени с парализиращ ужас.
Улф напипа могъщия сноп на психическата енергия в мрака около себе си, после го изстреля към врага. Сума се сгърчи, разтърси глава, краката му разпениха бистрата вода. Улф разхлаби примката около шията си и усети как тялото му набъбва от страхотна енергия.
Сума вдигна главата си нагоре, обърна му гръб и започна панически да се отдалечава, следвайки извивките на дъното.
Улф се оттласна, изскочи на повърхността и жадно си пое въздух. Усети как една ръка го подкрепя по посока на близкия бряг. Просна се на камъните, вдигна глава и впи очи в мрачното лице на Шика.
Четиринадесета глава
Вашингтон / Токио / Бостън
Хам Конрад чакаше пред службата на Марион Стар Сейнт Джеймс. Лъчите на залязващото слънце огряваха последните етажи на федералните учреждения. Той отвори пасажерската врата и й направи знак да се качи.