Миг по-късно се надигна, взе чантичката и служебното куфарче от масата и се отправи към бара. Вървеше бързо и се опитваше да не забелязва враждебните погледи около себе си.
Тръшна се на едно свободно столче, изчака приближаването на бармана и попита:
— Бихте ли ми повикали такси?
Той я огледа с жълтеникавите си очи потърка мустаците си с мръсен показалец и неохотно промърмори:
— Телефонът не работи.
— Нямате ли автомат?
— И той не работи — промърмори онзи, златната обица с форма на куршум на ухото му леко се разклати. Челото му беше гладко избръснато, само на върха на темето му се виждаше кичур коса. — Ама и да работеше, все тая… Редовните таксита не идват тук, особено вечер… — дари я с широка усмивка, въздухът излетя през дупките на конските му зъби с остро свистене: — Не мога да ги обвинявам за това… Тук понякога става доста напечено… Моят съвет е да се върнеш на масата си…
— В никакъв случай! — отсече Марион и грабна куфарчето. — Ще открия някоя кабина навън… — обърна се и почти се сблъска с висок широкоплещест младеж, който имаше приятно лице и подчертано неприятни маниери. Кожата му беше изключително тъмна, избръснатото му теме мътно проблясваше. Под отворената яка на пурпурночервената риза се виждаха поне шест дебели златни верижки.
— Къде си тръгнала, мамче?
— Извинете ме — рече тя и направи опит да го заобиколи.
Той обаче я сграбчи за ръката, на лицето му се появи широка усмивка.
— Майната ти! — изруга Марион и заби токчето си в обувката му.
Очите му промениха цвета си, огромните пръсти се стегнаха около гърлото й.
— Недей да мърдаш повече, пиленце!
Марион се изтръгна, закашля се, очите й се насълзиха:
— Аз… Аз не съм сама… Моят приятел ще се погрижи за…
— Много си умна за бледолика… — ухили се бръснатият, в устата му проблесна златен зъб. — Твоят приятел е шубелия като всички бели… Да не мислиш, че ме е страх от него? Хич няма и да го погледна! — главата му се доближи до лицето й: — Ама с тебе не е така… Харесвам акцента ти… — зъбите му рязко изщракаха, обля я дъх на алкохол.
Затвори очи и отправи безмълвна молитва към Всевишния. После от устата й излетя сочна ругатня. Какъв мръсник е този Хам! Как може да я води на подобно място!
— Хай, Маури…
Марион отвори очи при звука на гласа зад себе си.
— Хай.
— К’во става, бе?
— Твоята мадама май ще напълни гащите, брато… Трябва да си подбираш по-силни кучки…
Този глас!
— Хам? — започна да се извъртя тя, но бръснатият затисна с длан устата й, очите й се напълниха със сълзи. После натискът изчезна и тя се завъртя на сто и осемдесет градуса, бясна от гняв: — Мръсно копеле! Как може да изпитваш удоволствие от подобни номера?!
— Имам право.
Бръснатият се кискаше като луд, а барманът бавно се отдалечи. Представлението беше приключило. Марион сложи ръка на челото си.
— Сега искаш ли да се върнем на масата?
Тя безсилно кимна с глава. На масата ги чакаха поръчаните напитки заедно с менюто.
Хам ясно виждаше, че е бясна.
— Не си от жените, дето цяла вечер ще се цупят, нали? — промърмори примирително той.
— Изобщо не знаеш от кои съм! — троснато отвърна тя, извади тоалетната си чантичка и внимателно огледа лицето си.
„Не знам, но започвам да придобивам представа“, въздъхна в себе си Хам, а на глас попита:
— Много ли се стресна?
— Ти си голям мръсник! — щракна капачето на чантичката си тя.
Келнерката постави препълнена чиния средата на масата. Уловила прекрасния аромат, Марион се приведе напред:
— Какво е това?
— Зурли — промърмори той и заби вилицата си в сочните късове месо, покрити с гъст червен сос. — Поднасят се в знак на примирие…
Марион му отправи един хладен поглед, после набучи късче месо на вилицата си.
— Много е хубаво.
— Истинска храна… — кимна той. — Заради нея идвам тук. Най-добрите зурли извън Сейнт Луис…
— Какво значи зурли?
— Препържени свински бузи.
Направи се, че не вижда как Марион оставя вилицата настрана и отпива от чашата си.