— Нямаш право да задаваш такива въпроси — навъси се Хам. — Той не е твой баща.
— За което искрено благодаря на Бога. Амин.
Той рязко отблъсна чинията си.
— Смешно е да ме учиш как да управлявам живота си!
— Съжалявам — въздъхна тя. — Нямаш представа колко ми беше трудно да заговоря на тази тема… Мислех, че съм длъжна да…
— Единственото нещо, с което си ми длъжна, е да обясниш подробно какво бяхте намислили двамата с баща ми! — хладно я прекъсна той.
Над масата се възцари мълчание. От мюзикбокса заехтя звучен рап на Ем Си Хамър, откъм бара се разнесе силен смях. Хам погледна нататък, а Марион изпита подозрението, че вместо с нея, предпочита да бъде в компанията на онези съмнителни типове…
Прочисти гърлото си и очите на Хам се върнаха на лицето й.
— Торнбърг искаше да получава хора посредством услугите на „Екстант“ — промълви тихо тя.
— Не разбирам — свъси вежди Хам.
— Набирахме му хора — поясни тя. — Араби, цигани, скитници и пияници… Хора, от чиято съдба никой не се интересува.
Той се замисли, после вдигна глава:
— За какво му бяха?
— Никога не ми е казвал, а аз не бях толкова глупава да го питам.
— Къде искаше да му ги доставяш?
— Не мога да бъда сигурна за крайното местонахождение — въздъхна Марион. — Но всички несретници бяха изпращани на един и същи адрес, съгласно неговите изисквания… Клиниката „Грийн Бранчиз“ в околностите на Арлингтън, щата Вирджиния.
— Изпратихте ме да открия предателя и аз го сторих — каза Евън.
В стаята беше тихо. Жената, която стоеше до прозореца и гледаше с копнеж към мрачната през зимата градина, не се обърна, не зададе въпроса, който всеки от останалите би задал.
Дълго време остана в това положение, после най-сетне се обърна и златистите й като на тигър очи се спряха върху Евън:
— Имаш ли новини от сина си?
— Да, Достопочтена майко — кимна Евън. — Научавам, че просперира и е добре.
Достопочтената майка се приближи и коленичи до Евън. Беше облечена в златисто кимоно, на широките ръкави бяха избродирани сребърни чапли. На предната му част имаше черни кръгове — символ на „Черният кинжал“.
— Каза ли ти, че изпитва носталгия по дома?
— Не.
— Той е далеч, вече дълго време не се е прибирал… — Дългата гарвановочерна коса беше вдигната над високото чело, а отзад беше завързана на дебела конска опашка. — Съобщи ми, че работата му скоро приключва. И това е добре, тъй като имам предчувствието, че тук скоро ще имаме нужда от него…
— Но Нишитцу…
— Остави го Нишитцу — прекъсна я Достопочтената майка. — Той е зает с мъжките си игри… — на лицето й се появи усмивка: — Направо съм смаяна от увереността му, че държи под контрол „Тошин Куро Косай“! Всъщност така и трябва да бъде. Вече десетилетия наред поддържаме тази илюзия, малцина са хората, които знаят истината — ти, синът ти, Минако… — Извърна глава, сякаш се вслушваше в някакви тайнствени звуци, после леко въздъхна: — Разкажи ми за предателя.
— Историята е доста интересна — започна Евън. — Хванах една нишка, която ме отведе до Шото Вакаре.
— Нишката е била тънка…
— Да, Достопочтена майко.
— Но опазването й от скъсване все пак не е било невъзможно…
— Не и за мен.
— Разбира се — промърмори Достопочтената майка, после остана неподвижна като муха на стъкло. — И по твое мнение Вакаре е предател, така ли?
— Вакаре ни предава — кимна Евън.
— Ти откри кодираната факс машина в апартамента му.
— Да.
Достопочтената майка кимна, сякаш доволна от изпълнителността на Евън.
— Но знаеш, че не сме предавани посредством нея…
— Зная, разбира се. Отдавна сме открили източника на кодираните съобщения до него и ги държим под контрол.
Достопочтената майка отново кимна с глава и попита:
— Как тогава ни предава?
— Като всеки мъж и Вакаре обича да се оплаква на проститутката си. Но Мита ми съобщава всичко. Длъжна е, защото именно аз спасих баща й от лапите на Якудза. Дължеше им много пари… — Светлите очи на Евън пламнаха: — Много скоро Вакаре ще доведе Южи Шиан в „Забранените мечти“ и ще го превърне в един от нас… Обещал му е да се бори срещу ръководството на „Черният кинжал“ и му е казал, че го привлича именно с тази цел…
Евън знаеше всички легенди, които се носеха за Достопочтената майка, включително и онези, за които никой не смееше да говори. Беше родена и израснала в „Забранените мечти“ — това беше нейният свят, а Достопочтената майка беше единственият човек, който проявяваше грижи за нея. Лицето на по-възрастната жена се вкамени и Евън си спомни една от легендите — поддържала косата си толкова дълга с една-единствена цел — при нужда да удуши с нея някой от любовниците си.