— Сигурна ли си, че това е предателство? — попита Достопочтената майка. — Може би Вакаре нарочно е казал това, за да примами Южи към нас…
— В началото и аз мислех така — отвърна Евън. — Но Вакаре е предложил на Южи участие в организацията, без да споделя тайните на Оракула…
— Съмнявам се, че Южи може да устои на нашите… хм… методи… Разполагаме с доста интересни нововъведения…
— Все пак мисля, че има и по-добри начини — държеше на своето Евън. — Минако не ни каза къде е скрит Оракула, но аз вече го открих… Хирото, зетят на Южи, беше достатъчно любезен да ми го покаже.
Достопочтената майка се намръщи:
— Постъпила си неблагоразумно! Не би трябвало да му се разкриваш! Ако отиде да говори с Южи…
— Това не е възможно — поклати глава Евън и постави малко книжно пакетче в скута на по-възрастната жена.
Достопочтената майка изчака да отстрани хартията, втренчи поглед в предмета, на лицето й се появи усмивка на облекчение.
— Постъпила си умно, мила моя — прошепна тя. Очите й бяха затворени, главата й кимаше на неизвестни мисли. После ръката й рязко се протегна и взе предмета: — Мисля, че това скоро ще ми потрябва! — очите й се отвориха, косата й изведнъж заприлича на тъмна каска: — От всички улики, които си събрала, ти стигаш до заключението, че Вакаре е предател.
— Не, Достопочтена майко — потръпна леко Евън. — От събраните улики стигам до заключението, че някой използва Вакаре и е готов да го пожертва. Вече знаем за тесните му връзки с фамилията Конрад, но също така знаем, че позицията му съвсем не е водеща…
Достопочтената майка се разшава като някакво гигантско насекомо.
— Хайде, разкажи ми и останалото — глухо рече тя.
— Мисля, че вече го знаете, Достопочтена майко.
— Разкажи ми! — внезапно изкрещя старицата и в гласа й прозвуча такава ярост, че дори Евън, която я познаваше по-добре от всички (вероятно с изключение само на Минако), потръпна от ужас.
— Добре — кимна тя с леко разтреперан глас. — По всичко личи, че Вакаре е манипулиран от Минако Шиан. Тя е истинският предател.
Улф и Шика се върнаха в катафалката, той почти се строполи върху седалката до шофьора.
— Какво стана с теб? — попита Шика. — Излязох от ресторанта, но ти вече беше изчезнал.
— Видях мотора на Сума и отидох да го обезвредя отвърна Улф.
— Вероятно го е използвал за примамка — подхвърли тя.
След всичко, което се случи, не можеше да не се съгласи с думите й.
— Уби ли го?
— Не — поклати глава Улф. — Усети, че идваш и избяга… — Какво долови в гласа й? Нима беше загриженост за Сума? Беше твърде изтощен, за да обсъжда подобна вероятност.
Напълниха резервоара догоре и продължиха на североизток. След около час стигнаха на десетина километра от летище „Логън“, отбиха сред храсталаците и изключиха мотора. Шика му предложи отново да легне в ковчега, но на него отдавна му беше дошло до гуша от зловещия сандък. Притиснаха се един до друг, прегърнати като любовници. Улф напразно стискаше очи, сънят упорито не идваше. Чувстваше присъствието на Шика до себе си като навита на кълбо змия. Измъкна се от прегръдката й и се облегна на стената на линейката. Остана така, вперил поглед в спокойното й лице.
В душата му отново изплуваха старите подозрения, пак се сети за змията. Тръсна глава, сякаш искаше да прогони илюзиите от съзнанието си. Дали се беше сблъскал със Сума пред онзи крайпътен ресторант, дали той го беше подмамил към потока? Или пък всичко е дело на Шика, която изкусно му е внушила образа на Сума, за да не бъде заподозряна?
Вероятностите нямаха край, тялото му започна да се разтърсва като от маларичен пристъп. Имаше чувството, че е в средата на огледален лабиринт и една погрешна стъпка е достатъчна, за да събори цялата конструкция върху главата си. Никога през живота си не беше изпитвал такъв ужас, дори нощните престрелки по улиците на Ню Йорк му се струваха детска играчка в сравнение с това, което усещаше в момента.
Стисна зъби, сигурен, че тракането им ще я събуди. Изпита ужас при мисълта, че тя ще отвори очи и ще го види в такова състояние. После се зае да обмисля възможността за бягство. Никога през живота си не беше бягал от опасността, но сега нещата бяха съвсем други. Намираше се в окото на страхотен циклон, дори не можеше да си представи докъде се простира той. Какъв избор имаше? Глупав въпрос. Прекрасно знаеше, че избор няма и трябва да върви напред и само напред, към неизвестното бъдеще.