— Е, сега поне няма от какво да се тревожиш — въздъхна Улф и Торнбърг оцени мрачното му чувство за хумор.
— Искам да продължим! — добави Торнбърг.
Всеки човек на мястото на Улф би му казал, че е луд, че е сляп и няма начин да изпълни мисията си. Но Улф каза друго:
— Вече зная, че тази мисия е от жизненоважно значение за теб. Не зная обаче как мислиш да се измъкнеш от нея…
— Какво искаш да кажеш?
— Да избягаш и да се върнеш у дома — засмя се Улф. — Мога да предположа, че това не е чисто шпионска мисия. Ти си тук по собствена воля, „независим“ от никого, като мен… Чудно ми е защо толкова си се тревожил за изтичането на информация чрез Брик…
Беше го спипал натясно и Торнбърг се изпълни с ново уважение към спътника си. Естествено не го сподели, а само вдигна глава и попита:
— Накъде е изток?
— Не мога да кажа, мъглата е доста гъста — отвърна Улф. — Защо не включим гайгеровия брояч? Той ще ни помогне да се ориентираме…
Предложението беше разумно и Торнбърг го остави да разрови раницата с инструментите на Дънкан.
Звукът достигна до тях мек и някак приглушен от мъглата! Торнбърг инстинктивно вдигна пушката си, но Улф хвана дулото и го отблъсна встрани.
— Това няма да ни помогне — тихо прошепна той.
— Откъде знаеш?
От мъглата изскочи фигурата, която Улф описа като жена боец. Не защото носеше бронирани доспехи и шлем, а защото имаше фигура на боец и ходеше като боец. Това беше обяснението на Улф, към него добави само още един-два сухи факта. Жената се придружаваше от двама мъже с обикновени автомати „Калашников“, преметнати през рамо.
Добави, че принадлежи към източната раса, но не притежава румената кожа и полинезийските черти на кхмерите. Не е виетнамка, не е тайландка… Което означава, че е японка.
Каза, че е красива, с деликатни черти, особено подчертани от военната униформа. Не беше нито млада, нито стара… Фигурата й излъчваше някакво божествено безвремие, което тук — сред ужасите на войната и постоянното напрежение, изглеждаше съвсем не на място…
— Господа, вашата поява беше неизбежна — обади се жената на безупречен английски. — Не допусках, че нашите… хм… експерименти, ще останат незабелязани завинаги… Разузнавачите нямат покой, особено по време на война…
— Значи вие извършвате тези експерименти? — извърна се Торнбърг по посока на гласа. — Кои сте вие?
— Елате насам, ако обичате.
Торнбърг потръпна от ужас, но Улф хвана ръката му и той отново усети как го облива неземно спокойствие. Жената изчака да се изравнят с нея, протегна ръка и свали раницата от рамото на Торнбърг.
— Нека ви помогна рече.
Торнбърг направи опит да се дръпне, но мускулите отказаха да изпълняват командите на мозъка му. Усещаше как пръстите й изтеглят ремъка на раницата от ръката му, но не беше в състояние дори да помръдне.
— Не се дърпай — тихо го посъветва Улф. — Тя и без това вече знае какво има вътре…
Миг по-късно Торнбърг остана без оборудването си, главата му се поклащаше като на бито псе.
— Вие сте Торнбърг Конрад Трети, нали? — подхвърли жената. — Позволете ми да се представя — аз съм Минако Шиан…
Да си сляп, означава да си безпомощен, но в случая Торнбърг само спечели от факта, че се запозна с Минако без участието на зрението си. Виждаше я съвсем ясно в съзнанието си — сякаш от тялото й се излъчваше сияние, достъпно единствено за фантазията.
Ако в момента на срещата им беше с нормално зрение, отношенията им едва ли биха се развили по този начин, призна пред себе си той. По всяка вероятност щеше да я застреля, а телохранителите й щяха да ликвидират както него самия, така и Улф… Толкоз.
Но благодарение на слепотата си той успя да я „види“ в огледалото на своето въображение и може би именно затова разбра какво представлява тази жена.
Тя плуваше величествено в заобикалящия го мрак. С чувство на изненада и мъничко страх Торнбърг установи, че усеща аромата на тялото й, вкусва сладостта на устните й, чувства натиска на твърдите мускули под копринената й кожа.
Тя беше жена боец и това правеше възприятията му още по-сладки и още по-мъчителни. Не би могъл да каже каква армия командва тази жена, но от нея се излъчваше авторитетна истински генерал, дори нещо повече…