— Вие сте откровен човек, Шиан-сан — рече той. — Искрено ви се възхищавам. Понякога наистина трябва да говорим открито за кокоро, сърцевината на всичко в този живот… Вие правилно преценихте, че моментът е подходящ за такъв акт.
Седеше абсолютно неподвижно и сякаш не дишаше. Южи изпита смайващото усещане, че цялата сграда се крепи на раменете му.
— Това, което ви показа Евън, не е само миналото, а и бъдещето. А в крайна сметка вие сте тук, за да научите бъдещето, нали?
Жената със забележителното лице бавно се раздвижи, може би поради близостта й с градината Южи остана с впечатлението, че наблюдава оживяването на величествена скала.
Нишитцу не отделяше тежкия поглед на блестящо черните си очи от лицето му.
— Вие ме познавате като политик, но аз се занимавам и с още редица дейности… — ръката му бавно легна в скута на кимоното. — Аз съм и якудза… — очите му напуснаха лицето на Южи и бавно обходиха стаята: — Това място е построено от „Тошин Куро Косай“…
— „Черният кинжал“.
— Точно така — склони глава Нишитцу. — Аз съм представителна „Тошин Куро Косай“ в определени области — очите му гледаха пронизително. — Евън ви е разкрила ревниво пазената си тайна и с този акт ни поставя в опасност. Убеден съм, че мнозина биха платили състояние, за да получат достъп до това, което се крие в главата й… Защото то е поглед към бъдещето.
— И майка ми притежава тази дарба.
— Хм… Може би не съвсем същата…
Имаше нещо странно в начина, по който жената до прозореца държеше главата си и чертите на лицето й се концентрираха. Сякаш се вслушваше в далечен разговор…
— Какво иска от мен „Тошин Куро Косай“? — попита директно Южи.
Усмивката на Нишитцу беше хладна и почти иронична.
— Същото, което иска и майка ви… Тайната на Оракула.
В стаята се възцари тежко мълчание.
— Не разбирам за какво говорите — обади се най-накрая Южи.
Жената с величественото лице помръдна, светлината докосна скулата й.
— Стига вече, Шиан-сан — намръщи се Нишитцу. — Нали постигнахме съгласие относно кокоро? И двамата знаем, че майка ви е тази, която ви е поощрила за създаването на Оракула. Не греша, нали? Нима пред вас не са били открити хиляди други възможности? Защо сте избрали именно промяната на човешките ДНК?
— Майка ми действително направи подобно предложение — кимна колебливо Южи. — Репрограмирането на ДНК съвпадаше с дълбокия й интерес към биогенетиката…
— Точно така! — възбудено кимна Нишитцу. — А откъде се е появил този интерес? Задавали ли сте й някога този въпрос? Не. От изражението на лицето ви разбирам, че това дори през ум не ви е минавало… — Силните ръце на Нишитцу легнаха върху масичката, дебелите им пръсти леко потрепваха. — Ние сме причината за този интерес, Шиан-сан.
— Вие? — объркано го погледна Южи.
— Да, ние! „Черният кинжал“!
Отново настъпи тишина.
— Не ви вярвам — въздъхна най-сетне Южи.
— Нормално, на ваше място и аз нямаше да повярвам — кимна Нишитцу, раменете му леко помръднаха: — Но това е истината. Възложихме й тази задача преди десетки години. От известно време насам ние се топим… По все още неустановени причини пресъхна потокът от деца, които се раждат с „макура но хирума“ — дарбата на прозрението… Наложи се да търсим начини за собственото си съхранение. Ето откъде идва „интересът“ на майка ви към биогенетиката. По тази причина я изпратихме в Камбоджа преди двадесетина години, пак тя е в основата на желанието й да създадете Оракула… — ръцете му предупредително се вдигнаха от масичката: — Не си хабете дъха да ме наричате лъжец! Помислете хубавичко върху това, което казах, после ми кажете дали то не съвпада напълно със спомените ви за миналото.
Южи нямаше друг избор, освен да се подчини.
Нишитцу наблюдаваше смяната на емоциите върху лицето на госта си, в душата му се прокрадна състрадание.
— Ако все още имате съмнения, не е зле да се запитате откъде знаем за ревниво пазената ви тайна. Знаем дори името на първото ви опитно зайче: Лорънс Моравия. Майка ви лично го доведе в склада, в който държите своя биокомпютър. Искате ли датата и точния час на това събитие?
Юмруците на Южи набъбнаха под масата.
— Откъде знаете всичко това? — хладно попита той.
— Участвах в събитията — изръмжа Нишитцу. — А тя ви е засипала с лъжи.
Южи не реагира. Имаше чувството, че виси в безвъздушно пространство, в мрака на студения Космос.
— Както вече ви казах, ние сме тук да обсъдим бъдещето — продължи делово Нишитцу. — Не това, което ще стане утре или следващата седмица, а бъдещето като цяло. Разбирате ли, Шиан-сан?