— Надявам се, не очакваш да погълна всичко това — с недоумение го погледна Марион.
— Ако очаквах, щях да поръчам доста повече — отвърна той.
Разменяха си незначителни реплики в очакване на храната. Тя премина върху същността на въпроса едва когато Хам здраво се залови за ядене.
— Ето каква идея имам. Става въпрос за компанията, в която работя — „Екстант Експортс“. Притежават я двама мазни гадняри, които са се хванали гуша за гуша, макар да са братовчеди… Плащат ми да бъда патетична, но опре ли въпросът до разходите ми, и двамата обръщат глави в противоположна посока… Майната им, така ми харесваше и това беше достатъчно.
Но тази сутрин се замислих какво би станало, ако си отрежа парче от баницата… Честно казано, напоследък все по-често си мисля върху това…
— Доколкото разбирам, без благословията на твоите шефове, така ли? — попита Хам.
— Точно така — кимна тя. — Затова нямам намерение да споделям идеите си с тях…
— Какво?
— Ние с теб ще експроприираме някои доставки.
Хам почти се задави с препечената си филия.
— Какво означава това „ние с теб“?
— Ти и аз — поясни Марион. — Не мога да се оправя без съдружник, а ти притежаваш познания във военната област, които…
— Забрави това! — отсече Хам.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което чу! Трябва да си луда, ако мислиш, че ще ти стана съучастник в кражбите!
— Прощавам ти тези думи — изгледа го продължително тя, после с въздишка добави: — Знаеш ли, ядеш като малко момче. Направо огладнявам, като те гледам!
— Заповядай — побутна чиниите той.
— Нямах предвид храна — поклати глава тя, но все пак взе едно златисто кръгче лук с безупречно лакираните си нокти. — Не те ли интересува с какви стоки търгува „Екстант Експортс“?
— Не.
— С опасни стоки. Понякога търпят сериозни загуби. Но те са включени в цената и затова нямат особено значение…
— Мисля, че грешиш — поклати глава Хам. — Застрахователите на фирмата не могат да не се интересуват от тях…
— Стоката на „Екстант“ не може да бъде застрахована — отвърна тя, видя как Хам стреснато изпуска хамбургера в чинията пред себе си и избухна в смях. — Какво ти става, Хам? В момента изглеждаш доста по-лаком…
— Я кажи за какво по-точно разговаряме? — не й обърна внимание той.
— Избърши си устата, скъпи — посъветва го тя. — От тоя кетчуп изглеждаш така, сякаш някой ти е разбил зъбите… — Изчака го да използва салфетката, после кимна с глава и подхвърли: — Готов ли си за ново надникване зад маските?
По всичко личи, че не съм готов за теб, въздъхна в себе си Хам. Едва сега си даде сметка защо изпитва такова влечение към тази жена. Защото няма нищо общо с останалите жени в живота му, защото никога не се беше сблъсквал с човек като нея…
Мълчаливо кимна с глава.
— „Екстант“ се занимава с доставката и транспорта на високотехнологично оръжие — започна Марион. — Ракети „Екзосе“, изтребители „Мираж“ и „Маверик“, ракетни установки МХ, далекобойни оръдия „Бонхом“ и какво ли още не… Клиентите им са пръснати из целия свят — партизани, терористи, организатори на преврати и революции. Кой не би поискал да си отреже парче от тая баница? — Очите й внимателно го наблюдаваха: — Проявяваш ли интерес?
Умът на Хам действаше на високи обороти, опитвайки се да прецени до какво ще доведе този неочакван разговор. Кратка справка с часовника го увери, че Джейсън Йошида всеки момент ще се появи и ще го повика на спешно заседание.
— Нека продължим този разговор на по-безопасно място — предложи той. — Ще мина да те взема след работа и тогава подробно ще ми обясниш за какво става въпрос.
— Чудесно — отвърна Марион, надигна се от мястото си и го целуна по устата. После се уви в палтото си и тръгна към изхода.
Хам остана прав в очакване на Йошида. Миг по-късно помощникът му се появи на вратата и почти се сблъска с Марион.
Плъзна се на стола, поръча си кока-кола с ванилия и промърмори:
— Страхотни крака! — Имаше предвид краката на Марион, разбира се, а Хам изведнъж се ядоса, че е прекъснал срещата им.
Приведе се над масата и без предисловия рече:
— Искам незабавно да изпратиш инструкции на нашия приятел Шото Вакаре в Токио… — замълча, докато келнерът поставяше бутилката на масата, после продължи: — Признавам, че този човек е изключително полезен за нас… Както, между другото, и всичките ти контакти в Япония…
— Много си мил.
— Можеш да заблудиш много хора, но не и мен, Йош — усмихна се Хам. — Направо си роден за комик…