Минако и Торнбърг Конрад ІІІ. Две сенки от миналото, заровени толкова дълбоко под земята, че дори ЦРУ няма представа за тяхната дейност. Спомни си за Шипли — шпионина на Военното министерство, който първо го вербува, а после се опита да го ликвидира. Защо? Това стана веднага след като влезе във връзка с Шика. Дали Шипли работеше за Торнбърг Конрад ІІІ? Нима това е причината за всички лъжи и предателства, за убийствата? Една частна война между Минако и Торнбърг, водена с различни средства в продължение на две десетилетия?
Усети как всички лъжи и измами се обединяват в душата му, обзе го дълбока погнуса.
— Това беше една смъртоносна игра, нали? — извърна се той към Шика, Направи безуспешен опит да се контролира, тялото му се разтърсваше от разкритията, които се блъскаха в съзнанието му. — Бил съм маша в ръцете на Торнбърг, в твоите също! Мога само да предполагам, че той е искал да ме използва срещу майка ти… — извърна се към Минако и попита: — А вие? Какво искате от мен? Признавам, че дъщеря ви доста добре се справи със задачата да ме откъсне от предишния ми живот. Всичко отиде по дяволите приятелката ми, екипът ми, работата ми!
— Дъщеря ми казва, че вие вече сте бил откъснат от този живот — спокойно отбеляза Минако.
Улф не отговори, очите му бяха заковани върху Шика. Въздухът изведнъж натежа от звучните удари на камбаната, която призоваваше „ками“.
— Обеща да изслушаш майка ми! — отчаяно прошепна Шика.
Не биваше да го казва.
— Когато стигнах до заключението, че Сума изпълнява твоята длъжност в лагера на противника, аз съм бил безкрайно далеч от истината, нали? — попита той.
Тя не отговори и Улф продължи:
— Не успях да разбера какво ми липсва от мозайката, но заслугата е изцяло твоя. Лесно беше да ме убедиш, че вътре в „Черният кинжал“ се води борба за надмощие, нали така? Ти представляваш добрите, докато Сума е пратеник на лошите. Нищо подобно! След като онази нощ бях в твоя апартамент на Шеста улица, аз си направих труда да те проследя. Видях те да се качваш в катафалката. Кой беше зад волана, Шика? Не е нужно да отговаряш, вече зная… Беше Сума. Вие двамата не сте врагове, не работите за различни каузи…
— Улф, не съм те излъгала за борбата в „Тошин Куро Косай“!
— Млъкни! — изръмжа той. — Нима мислиш, че все още мога да ти вярвам?
— Признавам, че съм те лъгала, но сега…
Тя изведнъж млъкна, шокирана от това, което усети. Връхлетя я внезапно, без предупреждение. Силата на яростта му, увеличена стократно от „макура но хирума“, се стовари върху нея като гръм. Тялото й отлетя назад и се блъсна в стъкления шкаф. Свещената маймуна вътре опасно се разклати.
— Прекратете това! — обади се разтревожено Минако. — Веднага го прекратете!
Смаян от това, което беше направил, зашеметен от силата на собствената си психика, Улф мълчеше и гледаше.
Шика се отпусна на колене. Не беше имала време да реагира. Сега го имаше, но отказа да се възползва от него. Свела глава към гърдите си, тя сякаш ридаеше. Миг по-късно се изправи и, без да погледне майка си или Улф, затича надолу по каменните стъпала. След това изчезна в кипежа на Токио.
Притиснал до себе си трупа на Марион Стар Сейнт Джеймс, Йошида усети студенината му и затвори очи. Чуваше единствено ударите на сърцето си, чакаше.
Така изминаха няколко безкрайно дълги секунди. После се отдръпна, преметна тялото през рамо и внимателно отвори вратата. Коридорът беше пуст. До слуха му достигна разпален спор. Отпуснати след обилния обяд и съответното количество „Джони Уокър“ — черен етикет, хората от персонала на заведението обсъждаха дали да приемат увеличения наем на собственика, или да си търсят ново помещение. Йошида внимателно прекоси коридора, отвори черния вход и отново се огледа. Задната уличка беше безлюдна. Отвори капака на голямата кофа за боклук, пусна вътре безжизненото тяло на Марион и набързо го покри с отпадъци.
Петнадесет минути по-късно отново беше във фоайето на „Фор Сийзънс“. Пристъпи към автоматите до стената и набра номера на Хам.
— Лоши новини — рече. — Марион Стар Сейнт Джеймс е мъртва.
Отвърна му мълчание и той разтревожено се запита какво ли минава през главата на Хам.
— Какво се е случило? — най-сетне попита Хам, в гласа му се долавяше несигурност.
— Неизбежното — прошепна Йошида, притиснал устни до мембраната.
— Господи Исусе! — възкликна Хам. — Каква жена беше тя! — после, след успешен опит да се вземе в ръце, добави: — В нейния бизнес врагове се създават много лесно!