— Или пък е знаела твърде много — вметна Йошида, направи кратка пауза и попита: — Не мислиш ли, че смъртта й е свързана с това, което ти разказа за стареца и клиниката „Грийн Бранчиз“?
Хам не отговори, това не беше и нужно.
Много скоро Улф усети липсата на Шика. Остро и с отчаяние — както излизащ от упойка пациент усеща липсата на отрязания си крайник. Неестествената тишина в храма вече не му се струваше спокойна. Сърцето го болеше. Не можеше да разбере защо страда за човек, който на всяка крачка го беше мамил.
— Грешката е изцяло моя — горчиво промълви Минако. — Не биваше да настоявам за тази среща. Но времето ни изтича… Току-що се връщам от погребението на зет си, който, меко казано, почина твърде преждевременно…
Над главата й се поклащаха първите цветчета на сливово дръвче — нежни и невероятно свежи. Полъхна ветрец, Минако потръпна и придърпа полите на дългото си палто.
Улф внимателно я наблюдаваше, опитваше се да я приеме като майка на жената, която разби живота му. Имаше странното усещане, че всичко наоколо — дори цветовете по клоните на дърветата — е нещо, което тя е организирала…
Беше твърдо решен да не се поддава на уловките й.
— Какво искаше от нас тогава, в джунглата? — хладно попита той.
— Нещо бъркаш — спокойно отвърна тя. — Не аз, а вие с Торнбърг искахте нещо от мен… Той беше много увлечен в опитите си да забави процеса на стареене…
— А какво ще кажеш за твоите опити?
Тя само го погледна.
— Между теб и Торнбърг няма кой знае каква разлика — горчиво добави Улф.
Ударът попадна точно в целта. Минако потръпна, очите й пламнаха.
— Май никога не си го познавал отблизо! — просъска тя. — И по-добре. Защото той е човек, който отравя всичко около себе си! — извърна се встрани и добави: — Или почти всичко…
— Нима очакваш да повярвам, че го познаваш по-добре от мен?
— В онази нощ, докато ти спеше, аз му позволих да ме съблазни — обърна се да го погледне Минако. — Имах причини за това, но те нямаха нищо общо с експериментите. После разговаряхме. Благодарение на своята „макура но хирума“ разбрах много неща за него — много повече, отколкото той би могъл да допусне… — главата й клюмна на гърдите. Камбаната отново звънна, подчертавайки още повече тишината във вътрешността на храма. — Вероятно видях този миг, от който започна всичко… Ако бях наредила да ви убият, животът може би щеше да бъде по-прост… Сегашният живот… Но и аз щях да съм мъртва. Което означава, че Достопочтената майка щеше да има свободата да осъществи безумните си планове…
— Коя е Достопочтената майка?
— Ръководителката на „Тошин Куро Косай“.
— Доколкото съм информирай, „Черният кинжал“ се ръководи от човек на име Наохару Нишитцу — отбеляза Улф.
— Това е грешка, която всички допускат — поклати глава Минако. — Нишитцу е подставена фигура, на практика конците се дърпат от Достопочтената майка. Това е направено нарочно — по този начин тя има възможност да участва в срещи и разговори с външни хора, без да привлича вниманието. И печели от това…
— Достопочтената майка е твой враг, така ли?
— Да — кимна Минако. — Освен това е кръстница на Шика.
Улф почувства как краката му омекват и седна. Гневът му се беше изпарил, оставяйки в устата му горчив метален вкус.
— Я ми обясни по-подробно — въздъхна той. — Искам да разбера всичко.
— Израснахме заедно е Достопочтената майка, бяхме близки приятелки. Дълги, дълги години аз бях дясната й ръка, доверяваше ми се за всичко. Но после, бавно и незабележимо, тя започна да се променя. Измина доста време, преди да разбера, че проявява странности, изпитва силно влечение към порока, перверзните и корупцията. И иска да корумпира всички около себе си.
Твърде късно разбрах, че е избрала Шика за своя кръщелница и пазач не само заради силата на нейната „макура но хирума“, но и защото е моя дъщеря… Достопочтената майка е бездетна… Мисля, че й доставяше удоволствие да стане кръстница на Шика и по този начин да ми отнеме част от най-скъпото. Но аз имам четири деца, а тя — нито едно. Започна да използва Шика… Може би по същия начин, по който я използвах аз, за да те доведа тук…
— А „гири“? — попита Улф. — Не дължиш ли вярност на Достопочтената майка?
Минако горчиво се усмихна.
— Ти би ли се подчинявал сляпо на една луда, Улф-сан?
— Сигурна ли си, че е луда?
— Единственото й желание е светът да бъде завладян от „Черният кинжал“. Ще го постигнат с икономически средства — така, както завладяха японската икономика след войната в Пасифика… Преди много години изпрати в САЩ един от своите убийци. Казва се Джейсън Йошида. Бавно и незабележимо той стигна до висшите ешелони на властта и вече може да влияе на външноикономическата политика на твоята страна. Достопочтената майка сама го е обучавала. Напоследък се занимаваше с физическото ликвидиране на политически фигури, станали неудобни за нас с подкрепата си на законопроекти, които не ни изнасят… В нито един от случаите не се стигна до подозрение в убийство, всички бяха нагласени така, че да изглеждат самоубийство или нещастен случай… Това съвсем не е трудно за маниак като Йошида… — главата й тъжно се поклати: — Готова съм да заложа живота си, дори децата си, за твърдението, че Достопочтената майка е луда! — после очите й блеснаха, на устните й се появи бледа усмивка: — Но сега имам теб!