Улф поклати глава, твърдо решен да получи максимално потвърждение на фактите, които му беше предоставил Шипли.
— Мисля, че грешиш — рече той.
— Виждам бъдещето — прошепна Минако. — В него моята съдба е тясно преплетена с твоята! — Изглеждаше сигурна в себе си като историк, който борави с твърдо установени факти от миналото. — Вече си стигнал твърде далеч, няма начин да не извършиш това, което виждам в съзнанието си!
— Защо ме доведе тук? — попита той.
— Защото си последното оръжие в една война, която ще се води докрай!
Камбанният звън отекваше в неподвижния въздух, докосваше слуха им така, както четката на гениален художник докосва платното.
— Не бива да бъдеш прекалено строг към дъщеря ми — не му даде време да се опомни тя. — Ако те е мамила за нещо, то е било по мое настояване.
— Но аз я чух… аз я усетих — възкликна той. — Тя е свързана със Сума!
— О, Сума… — въздъхна Минако и бавно започна да се отдалечава от разцъфналите дръвчета. Спря се едва когато стигна рамката на входа, Улф изведнъж изпита чувството, че е неразделна част от този величествен храм. Не като богомолец, а като свещенослужител… Бавно се насочи към нея, обърнал гръб на множеството, изсипало се в дъното на покрития с чакъл двор. Свещените маймуни му се хилеха, сякаш знаеха някаква тайна, която пряко го засята.
Минако го изчака да се приближи и тихо започна:
— Някога Сума и Шика бяха любовници. В качеството си на телохранител на Достопочтената майка Шика имаше възможност да поддържа контакт с този убиец, който винаги е на нейно разположение. Но дори да нямаше тази възможност, аз имам чувството, че Достопочтената майка щеше да й я осигури. Защото изпитва перверзно удоволствие да вижда дъщеря ми с това… с това същество, което сама е създала… — дланите й развълнувано се опряха една в друга: — Убедена съм, че тя иска да корумпира Шика, да я отдалечи от мен…
— Това, че са се срещали, все още не означава, че са спали заедно — изтъкна Улф.
— Така ли? — склони глава Минако. — Ти нищо не знаеш за способностите на Достопочтената майка. А те са големи…
— Казваш, че Шика и Сума са били любовници — внимателно я изгледа Улф. — Какво ги свързва сега?
Минако отново потръпна.
— Трябва да разбереш на каква опасност сме изложени двете с Шика. Ние сме длъжни да бъдем безкрайно убедителни. Достопочтената майка и обкръжението й нито за миг не трябва да подозират, че планираме нейното детрониране. Ето това я свързва със Сума! Опитва се да го убеди, че все още сме лоялни!
Улф се питаше дали може да й вярва. Все още нямаше основателни причини да го стори. Беше го примамила тук с единствената цел да го хвърли срещу враговете си в „Черният кинжал“. Но постигна това с дълга серия от лъжи и измами. Господи, на кого може да се довери? Не на Шипли, който се беше опитал да го ликвидира, още по-малко на Торнбърг Конрад III, за когото вероятно работи този държавен служител. Дали е луда Достопочтената майка, или луди са всички останали? Улф се чувстваше като плъх, попаднал в капан, изход не виждаше никъде. От което следваше, че трябва да го изработи сам…
Трябваше да уточни отношението си към Шика, това му беше напълно ясно. Тази жена го привличаше толкова силно, че в нейна компания приличаше на слепец. Любов ли е това? Или нещо напълно различно?
— Знаеше ли, че притежавам „макура но хирума“? — попита след известно време той.
— Не — поклати глава Минако. — Съвсем наскоро го научих. За мен ти беше мъжът без лице, не усещах никакво излъчване от тялото ти. Сякаш изобщо не съществуваше. После ми хрумна нещо. Поставих един малък капан на Торнбърг. Казах му, че ще получи тайната срещу процеса на стареене, ако те застреля…