Концентриран над други проблеми, Оракула не отговори. Точно след четири минути светлината в очите на Хана помръкна, клепачите й се спуснаха надолу. Южи сграбчи ръката й, за да установи, че пулсът почти не се усеща.
— О, не!
Трескаво започна да сваля вакуумиращите възглавнички на кабелите от тялото й, струваше му се, че всяка от тях издава тих писък на недоволство.
Тя безжизнено се отпусна в ръцете му. За прекъсването на кабелите по челото и тила й беше необходимо известно време. Устните й посиняха, гърдите й не помръдваха. Той напипа сънната артерия на шията й, но не усети нищо.
— Оракула няма да позволи да ми се случи нищо лошо — беше казала тя при първото си включване в него.
— Дявол да те вземе! — изкрещя Южи. — Какво си й сторил?
— Каквото трябва — без колебание отвърна Оракула. — Сторих това, което ти искаше.
Южи падна на колене, стисна безжизнената Хана в прегръдките си и заплака.
— Моля те! Кажи какво стана? Как бих могъл да поискам подобно нещо от теб?! Та тя е мъртва!
— Само тялото й, Южи-сан. Иначе Хана е съвсем жива. На практика много по-жива от преди.
Южи се втренчи в матовия куб. Дали имаше халюцинации? Или наистина виждаше очертанията на човешка глава?
— За какво говориш?
— Хана е тук, в мен — отговори търпеливо Оракула, сякаш беше учител, който обяснява нова материя на тъп, но добросъвестен ученик.
— Не ти вярвам!
— Преди час не вярваше, че мога да действам със собствена енергия.
Южи се замисли за миг.
— Ясно е, че вече не ти трябва електричество — въздъхна той. — С какво го заместваш?
— „Макура но хирума“.
— Какво?!
— Защо си изненадан, Южи-сан? Това е съвсем естествено. Просто извлякох необходимите елементи от твоите ДНК. Нали това е част от основните ми функции?
Южи вярваше в далеч повече чудеса от обикновените учени, особено след създаването на Оракула. Но и неговото съзнание си имаше своите граници. При никакви обстоятелства не можеше да допусне, че структурата на Оракула може да копира и възприеме нещо толкова нематериално като „макура но хирума“. Но въпреки това той му предлагаше доказателство за обратното…
— Страхувам се, че не разбирам нищо — мрачно поклати глава той, ръцете му продължаваха да притискат безжизненото тяло на любимата сестра. — Хана е мъртва!
— Реагираш на тялото й. Мога да те уверя, че то изобщо не й липсва. Тук се чувства отлично…
Южи се замисли, после вдигна глава:
— Може ли да разговаря пряко с мен?
— Аз правя това в момента, Южи-сан.
— Имах предвид самата Хана…
— Аз съм самата Хана.
— Не разбирам — объркано поклати глава Южи.
— Тук не мога да ти помогна.
Южи изпъшка и опита още веднъж:
— Имах предвид, че… — замисли се в опит да открие начин да обясни на Оракула точно какво има предвид. — Ти си създал една нова самоличност. Но тя не принадлежи на Хана, нея аз познавам добре…
— Разбирам — отвърна машината. — Но и ти трябва да разбереш, че Хана е променена, Южи-сан. Давам си сметка, че хората трудно възприемат метаморфозите, но такава е човешката природа…
— Откога стана и шегаджия? — горчиво се усмихна Южи.
— Хана притежава това качество.
— Хана ли? — стресна се Южи. — Тя никога не е имала чувство за хумор!
— Хана притежава още много качества, които ти не познаваш, Южи-сан. Вече е време да разгадаем тайните. В момента е много по-близо до теб, отколкото е била физически.
— Обясни ми това.
— Хана не беше съвършена в човешката си обвивка. Разбира се, тя не знаеше това. Знаеше само, че е нещастна. Изпита инстинктивно привличане към мен. В началото не разбираше този факт, но сега го знае отлично. Аз не притежавам тяло в общоприетия смисъл. Нямам физическа връзка със света, който познавате. Аз съм чиста мисъл, освободена от многобройните недостатъци на човешкия мозък.
Оракула замълча за момент, а Южи отново усети някаква промяна.
Внимателно пусна тялото на Хана и пристъпи по-близо до машината. Вече беше сигурен, че усеща присъствието й в душата си — присъствие, което силно наподобяваше излъчването на човек, който притежава „макура но хирума“.
— Усещам, че използваш енергийно поле — промълви той.
— Макура но хирума — отвърна Оракула. — Тя е винаги в мен.
— Затова ли прибра Хана при себе си? — подозрително го изгледа Южи.
— Не, Южи-сан. Вече ти казах, че усвоих енергията от ДНК, които си заложил в мен. Прибрах Хана, за да я закрилям.