Дълго време след като сетивата им отново задействаха, Улф продължаваше да стои напълно неподвижен. Кръвта продължаваше да бушува в жилите му, кожата му овлажня от пот, нейната също… Отвори очи и видя отражението на фигурите им в огледалото. В паметта му изплува статуята, която завари в тайната стаичка на Моравия, и изведнъж разбра защо му се беше сторила толкова обезпокоителна… Сякаш Шика беше видяла сегашния миг в съзнанието си, сякаш беше се стремила да улови пълното сливане на телата им, сякаш беше зърнала общото им бъдеще… Това беше най-загадъчният миг в живота му. Дълбоко се удиви на способността да улови и пресъздаде един толкова кратък и натежал от интимност миг, видян единствено в неясната мъглявина на бъдещето.
Бавно се плъзнаха край стената и се озоваха на пода, никой от двамата не изпитваше желание да се откъсне от другия. Шика го целуна, устните й бяха меки като кадифе.
— Ние с теб си приличаме — прошепна тя. — Ние не принадлежим на този свят… Но към какво принадлежим, Улф?
Станаха и зашляпаха с боси крака към банята. Вътре нямаше душ, а само огромна вана от черен гранит с метален кран на стената, от който би трябвало да потече гореща вода. От широкия прозорец се разкриваше чудесна гледка към градината, която очевидно обгръщаше къщата от всички страни.
Улф стъпи във ваната и погледна през прозореца.
— Какво има? — попита Шика.
Стори му се, че улавя някакво движение зад големите и гладки речни камъни.
— В градината има някой…
Усети напрежението й като зареден пистолет, пусна в ход могъщата вълна на „макура но хирума“ и усети нечие непознато присъствие. Миг по-късно иззад камъните изскочи някакъв мъж и се насочи към къщата. Улф познаваше лицето му от снимките, които беше разглеждал в кабинета на Шипли.
— Това е брат ти Южи.
— Южи ли? — учуди се Шика и пристъпи към прозореца. — Какво търси тук по това време?
Излязоха от банята и се насочиха към задния вход на къщата. След като брат и сестра размениха няколко думи, които едва ли можеха да се свържат със среща след дълга раздяла, Южи им разкри причината за посещението си. Разбрал, че Минако не е тук, тон набързо им разказа това, което беше научил. А то беше страшно. Достопочтената майка беше разбрала за предателството на Минако!
— Къде е тя сега? — попита Шика. — Улф, каза ли ти къде отива?
— На среща с Достопочтената майка — отвърна Улф.
Лицето на Шика посивя.
— О, Господи!
Южи мълчеше. Имаше объркания вид на човек, събудил се посред нощ от ужасен кошмар.
Улф обаче вече знаеше какво се е случило. Научила за предателството на Минако, Достопочтената майка е решила да я повика за последен път в „Забранените мечти“. За да я убие или, следвайки отвратителните си наклонности — да изсмуче „макура но хирума“ от мозъка й.
Осемнадесета глава
Токио / Вашингтон
— Беше права за някои неща, страхувам се, че ще се окажеш права и за други — отбеляза Сума.
Достопочтената майка седеше върху заоблен камък в градината на „Забранените мечти“ и приличаше на хищник: примитивна, опасна, непредвидима… Сякаш вдъхваше живот на камъка, сякаш беше в състояние да променя формата и съдържанието на всичко около себе си…
Сума я наблюдаваше внимателно, но не можа да разбере дали го слуша, или не. Прочисти гърлото си и продължи:
— Например, когато го срещнах за пръв път, той нямаше почти никаква представа за своята „макура но хирума“. Ако ти не беше споделила предварително своите подозрения, положително щях да се обзаложа, че у него няма нищо необичайно. Не усетих каквото и да било излъчване от негова страна, а ти знаеш, че това е моята специалност…
Филтрирана от мъглата, промишления смог и високите сгради наоколо, слънчевата светлина се плъзна върху лицето на Достопочтената майка. Кожата й беше чиста и свежа като на момиченце, косата й — дълга и блестяща, беше дръпната от широкото чело и вързана на плътна конска опашка.
— Искаш да кажеш, че е като tabula rasa — промълви тя.
— Точно така — като бяло петно…
— Значи е онзи, когото Минако ми описа миналия месец след завръщането си от Камбоджа.
— Достопочтена майко — внимателно промълви Сума. — Минако се върна от Камбоджа преди повече от двадесет години.
— Двадесет години, двадесет минути — какво значение? — сви рамене Достопочтената майка. Отвори очи и Сума замръзна. Имаше чувството, че гледа в слънцето. Излъчването й беше ослепително. Положително би могла да отнеме зрението на човек, ако си го постави за цел. Най-голямото й предимство беше, че по всяко време може да ти отнеме това, което най-силно желаеш. Според Сума тя беше наистина дяволски психолог.