Жената имаше гъста, блестяща като каска черна коса, стегната на кок зад широкото чело. Съвършената линия на устните беше шокиращо червена на фона на бледото лице — сякаш някой беше надраскал еротична думичка върху стената на женски манастир… Носеше черно кимоно с бяла дантела по ръба на ръкавите и якичката. Пристъпвайки в градината, Улф остана със странното впечатление, че наблюдава някакво непонятно наслагване на черния цвят — сякаш виждаше очертанията на река в бурна нощ…
Жената беше сама и без видими оръжия около себе си. Това беше Достопочтената майка.
Отвори очи и Улф застина на място. Бяха с цвят на охра, толкова светли, че приличаха на разтопено злато толкова бистри, че човек оставаше с чувството за прозрачност…
— Не усещам нищо, но ти без съмнение обладаваш чудодейна сила.
Очите на Достопочтената майка се отвориха широко, докато тялото й се извръщаше по посока на Улф. Може би беше игра на светлината, но Улф остана с усещането, че в тях припламнаха зеленикави светкавици. Усети и още нещо — някаква непонятна тежест легна на плещите му — сякаш беше повреден кораб в бурните води на океана, разминал се на косъм от сблъсък с огромен айсберг…
— Или аз съм сляпа, или ти не съществуваш — добави тя, очите й останаха заковани в лицето на Улф. — Но аз не съм сляпа и ти съществуваш. Което означава, че съм била права… — на лицето й се появи невинна усмивка, Улф изведнъж си спомни за момичето абориген в Лайтнинг Ридж. — Я ми кажи как е възможно моята кръщелница Шика да чувства силата ти?
— Не зная — отвърна Улф.
— Значи бъдещето стана настояще — каза Достопочтената майка. — При това бъдеще, за което никой от нас не е подозирал.
— Кой уби Лорънс Моравия? — попита Улф. — Кой уби Аманда Пауърс? Сума? Зная, че е тук, зная, че е той… Чувствам излъчването му…
— Наистина ли затова си дошъл?
Той протегна напред черния, натежал от енергия показалец на „макура но хирума“:
— Отговори ми!
— Ако разполагам с това, което искаш, аз положително ще ти го дам — отвърна Достопочтената майка. — Имай малко търпение!
Тя затвори очи и той усети как неговите правят същото. Изгуби чувство за време и пространство, стори му се, че двамата се сливат в едно цяло, в една могъща машина, която работи на все по-високи и по-високи обороти… Стана му зле.
Очите на Достопочтената майка се отвориха едновременно с неговите, гласът й беше мек като памук:
— Шика те обича, готова е да умре за теб. Благодарение на тази любов е повишила многократно своята чувствителност и вижда това, което останалите не могат… Ах тази Шика! Нейната преценка винаги е била точна!
Улф внимателно я огледа, търсейки признаците на лудост, за които говореше Минако.
Достопочтената майка се изправи и бавно тръгна между хладните камъни.
— Хубавичко ме огледай, tabula rasa, мое Бяло петно — промълви тя. — После помисли за своята любима Шика. Тя е родена през 1972 година, но и след петдесет години ще изглежда такава, каквато е днес… — хладна усмивка се появи на безупречните й устни, очевидно изпитваше удоволствие от смаяното изражение на лицето му. — Макар двете с нея да си приличаме като сестри, аз съм родена в последния ден на последния месец на миналия век…
Улф се смая, въпреки всичко, което Шика му беше разказала за влиянието на „макура но хирума“ върху дълголетието.
— Ти си родена през 1899 година?! — прошепна той. — Господи Исусе!
— А ти кога си роден, Бяло петно? — попита Достопочтената майка.
— Преди четиридесет и три години.
— А даваш ли си сметка, че изглеждаш най-много на тридесет и пет?
Улф неволно докосна бузата си с ръка.
— Колко дълго ще живея? Достопочтената майка сви рамене:
— Моята „макура но хирума“ не ми показва нищо, свързано с теб.
Сянката й се плъзна по камъните, пъргава като котка. После тя се озова от другата му страна и Улф отново изпита чувството, че се разминава с тежък айсберг.
Загадъчната усмивка изчезна от лицето й:
— Имаш ли представа как си успял да промениш съотношението на силите, Бяло петно? Аз съм безплодна. Шика е моя кръщелница. Обичам я повече от всеки друг, повече от всеки мъж, който съм канила в леглото си. — Красотата й започна да разцъфва направо пред очите му. — Разбираш ли какво става тук? Можеш ли да разбереш бъдещето, което се превърна в настояще благодарение на теб? Майка й ме заплашва. Шика беше мой телохранител, но сега също ще се превърне в заплаха за мен… И всичко това заради теб!