— Аз съм тук с нея — отвърна Улф. — Друг начин няма.
Разсеяна от изпаренията, светлината се блъскаше във високите кули на небостъргачите и падаше в градината странно потъмняла, като бронзово покривало.
— Ти си дете-чудо — промълви по-спокойно Достопочтената майка, очевидно успяла да се овладее. — И като всяко дете-чудо носиш в себе си мощта на спасението и унищожението — алените й устни леко се разтвориха: — Вече си преживял част от това, което ще стане… Трябва да мислиш за нас като за тандем… Не забравяй, че обединена, нашата „макура но хирума“ може да постигне всичко… Абсолютно всичко!
Улф усети лепкавата примамливост в думите й и рязко се отдръпна.
— Нямам нужда от теб! — отсече той. — И сам мога да открия Сума!
— Ами Минако? — усмихна се Достопочтената майка. — И нея ли ще откриеш толкова лесно?
— Какво си й сторила? — рязко се обърна той.
— Любопитно — промълви Достопочтената майка и наклони глава: — Защо си се загрижил за нея? Тя е луда. Прибрах я за нейно добро, а и за безопасността на околните.
— Лъжеш!
— Защо трябва да лъжа? Минако е най-добрата ми приятелка, ние сме по-близки от сестри. Нашата близост е особена, бих казала уникална… Тя се грижеше за мен като никой друг. Подхранваше ме… Нима мислиш, че ще я изоставя точно сега, когато тя има нужда от мен?
— Нека да я видя и сам ще преценя това.
— Разбира се — кимна Достопочтената майка.
— Ела.
Напуснаха градината от противоположния край. Стаята, в която се озоваха, беше малка, облицована с дялани, до блясък полирани греди от вековен кедър. Въздухът тежеше от някаква остра миризма — нещо средно между восък и затоплена гума.
Улф отбеляза, че Достопочтената майка заключва плъзгащата се врата зад себе си и едва тогава се обръща към другата жена в помещението. Тя беше Минако. Седеше на колене, с безжизнено отпуснати в скута ръце. Полите на кимоното й приличаха на шарена локвичка.
— Минако?
— Да, Улф-сан.
Той се втренчи в лицето й. Не, съмнение не можеше да има. Това наистина е Минако.
— Затворничка ли си тук?
— Не съм добре — отвърна Минако. — Имам моменти на лудост, сега това ми е съвсем ясно…
— Но това, което ми каза в храма…
— Аз съм болна, Улф-сан. Мислите ми често са ирационални, понякога не зная какво говоря…
В поведението й имаше нещо странно и необичайно, но Улф не беше в състояние да го определи. Реши да прибегне до помощта на „макура но хирума“ и веднага забеляза някаква необяснима аномалия. Пред него имаше една фасада, мъртва като миналогодишна кожа на змия. Но дълбоко навътре помръдваше нещо… Нещо познато, нещо, с което се беше сблъсквал… В един склад в Ню Йорк… Под водата на поточето в Масачузетс…
Сума!
Изправена под колоните на естакадата в Шибуя, Шика изведнъж потръпна. Уви ръце около тялото си, но не успя да се стопли. Улф категорично й забрани да се мярка в „Забранените мечти“ и беше напълно прав. Ако информацията на Южи е точна и Достопочтената майка наистина знае за бунта на Минако, с всички ще е свършено! Разбира се, тя не сподели това с Улф. Беше убедена, че той няма да й повярва, просто защото не познаваше Достопочтената майка, нито пък е бил неин телохранител. Тялото й бе пронизано от нова тръпка.
Беше нелоялно дори да си го помисли, но все пак не можеше да разбере как Минако се е решила да я постави в толкова опасно положение. Вярно, че не е лошо да имаш двоен агент, който е дясна ръка на Достопочтената майка. Но на каква цена! Шика най-добре знаеше какво й струва да удържа на излъчването на господарката си…
„Знам, че Достопочтената майка ме обичаше и щеше да й е особено приятно да ме корумпира — единственият начин да ме откъсне от Минако. Естествено, това е била крайната и цел. Самата тя не е можела да има деца, докато Минако е родила четири — истинска машина за бебета…“
Отново потръпна. „Господи, защо пуснах Улф да отиде при нея сам?“ Скочи в колата си и подкара към „Забранените мечти“ без повече да се грижи кон ще улови излъчването й.
И, разбира се, някой го стори. Но това беше самата Минако, а не някои от враговете им в „Черният кинжал“.
— Накъде си се запътила?
Шика спря и зяпна насреща й. Минако и беше пресякла пътя малко след като паркира на една пряка разстояние от „Забранените мечти“. Дръпна я в близкия вход и опря гърба и на стената.
— Мамо, Улф каза, че си тръгнала на среща с Достопочтената майка!
— Разбира се — отвърна Минако. — Така му казах.
— Но ти си тук! — разтревожено я изгледа Шика. — А Южи каза, че тя вече знае за…
— Как няма да знае! — остро отвърна Минако. — Беше въпрос на време. Тя има нюх към конспирации от всякакъв вид, а лудостта я направи още по-проницателна.