Горе на скалите старият Шупрас лежеше пронизан със стрела в сърцето; Амалрик, ругаейки като пират, също бе на земята с копие през набедреника си. От качилите се на конете пехотинци, които Конан бе повел, в седлата бяха останали само около сто и петдесет. Но ордата бе разбита. Номадите и копиеносците в ризници се бяха разпръснали, бягайки към лагерите си, където бяха конете им, а планинците се бяха спуснали по склоновете, доубивайки бегълците в гръб, прерязвайки гърлата на ранените.
В настъпилия червен хаос, едно ужасно привидение се появи неочаквано пред изплашилия се кон на Конан. Това беше принц Кутамун, гол, ако не се считаше набедрената му препаска, с вдлъбнатина на шлема и крайници, изплескани с кръв. С ужасен вик, той захвърли дръжката на счупения меч в лицето на Конан и скачайки, хвана оглавника на жребеца. Кимериецът полузамаян залитна в седлото, а тъмнокожият гигант със страхотна сила раздвижи цвилещото животно напред-назад, докато то загуби равновесие и рухна на земята върху окървавения пясък и извиващи се тела.
Конан скочи встрани при падането на коня и Кутамун се нахвърли с рев върху му. В лудия кошмар на схватката, варваринът така и не разбра как съумя да убие врага си. Единственото, което знаеше бе, че един камък в ръката на стигиеца се стоварваше отново и отново върху шлема му, хвърляйки искри в очите му, а самият той забиваше и забиваше кинжала си в тялото на противника без очевиден ефект върху ужасяващата жизненост на принца. Светът вече се въртеше пред очите му, когато с разтърсваща конвулсивна тръпка той се вдърви и след това отпусна.
Залитайки Конан се надигна с кръв, стичаща се изпод изкривения му шлем и хвърли поглед над опустошението, простиращо се пред очите му. От хребет до хребет лежаха съсечените — един червен килим, който задушаваше долината. Това бе едно червено море, всяка вълна на което представляваше куп трупове. Телата запушваха гърловината на долината, с тях бяха затрупани склоновете. А долу, в пустинята клането продължаваше, след като оцелелите бяха стигнали до конете си и се насочиха навътре в пустинята, преследвани от преситените преследвачи и Конан стоеше смаян, виждайки колко малко са останали преследваните.
В този момент раздиращ писък надделя над звъна на оръжията. Нагоре по долината се носеше колесница без да обръща внимание на телата на убитите. Но не коне теглеха колесницата, а огромно черно създание, подобно на камила. В колесницата стоеше изправен Натохк с развяващи се одежди; приклекнало черно човекоподобно създание, което би могло да бъде сбъркано с гигантска маймуна, стискаше юздите и озверено шибаше с бич.
Донасяйки със себе си повея на изгарящ вятър, колесницата се изкачи по задръстения от трупове склон на долината и се насочи направо към шатрата, където Ясмела стоеше сама, изоставена дори от охраната си, която я бе напуснала, обхваната от треската за преследване. Конан, който стоеше като замръзнал, чу ужасения й писък, когато дългата ръка на Натохк я прихвана и я метна на колесницата. Тогава отвратителното животно зави и се понесе в обратна посока, надолу към долината и нито един от мъжете не се осмели да изпрати стрела или копие за да не улучи Ясмела, която се извиваше в ръцете на Натохк.
С нечовешки вик Конан сграбчи падналия си меч и скочи на пътя на колесницата. Но в момента, когато издигаше меча, предните копита на черния звяр го пометоха като гръмотевица и го захвърлиха настрани замаян и ожулен. Писъкът на Ясмела отекваше в ушите му, докато колесницата изтрополи надолу.
Рев, в който нямаше нищо човешко, се изтръгна от устните му, когато Конан скочи от окървавената земя, сграбчи юздите на един кон, останал без ездач, който минаваше покрай него и се хвърли на седлото без дори за секунда да забави неговия бяг. Забравил всичко, той се носеше след бързо отдалечаващата се колесница. Като вихрушка мина той покрай лагера на шемитите. След това навлезе в пустинята, преминавайки покрай групи от своите конници и лудо препускащи ездачи от ордата.
Колесницата се носеше напред и Конан неумолимо я преследваше, но конят му започна да показва признаци на изтощение. Сега около тях се простираше гола пустиня, озарена от огненото великолепие на залеза. Пред него се появиха древните развалини, когато с неочакван писък, който вледени кръвта в жилите на Конан, ужасният кочияш изблъска Натохк и момичето от колесницата. Те се изтърколиха по пясъка и пред смаяния поглед на Конан колесницата и теглещото я привидение се трансформираха по невероятен начин. Огромни крила се разпериха над черната твар, вече изобщо неприличаща на камила, която се хвърли нагоре в небето, оставяйки след себе си диря от ослепителен огън, от която се разнесе гласа на черното маймумоподобно същество триумфално произнасящо нечленоразделни звуци. След което изчезна така бързо, сякаш беше само кошмар, стрелнал се през сън, обладан от привидения.