Натохк скочи, хвърли бърз поглед към мрачния си преследвач, който съвсем не бе спрял, а препускайки се приближаваше с недвусмислени намерения. При вида на сваления меч, от който капеше кръв, магьосникът сграбчи полуприпадналото момиче и изтича с него в развалините.
Конан скочи от коня си и се хвърли след тях. Той се озова в стая, озарена от призрачна светлина макар отвън бързо да се здрачаваше. Ясмела лежеше на черен олтар от нефрит и голото й тяло блестеше под странната светлина, като че ли бе от слонова кост. Дрехите й бяха безразборно пръснати по пода набързо и брутално разкъсани. Натохк чакаше обърнат към Конан — нечовешки висок и строен, облечен в блестяща зелена коприна. Той отхвърли назад воала си и Конан се взря в чертите, който бе видял изсечени върху зугитската монета.
— Да, затвори очи, куче! — гласът идваше като съскане на огромна змия. — Аз съм Турга Хотан! Дълго лежах в гробницата си, очаквайки деня на пробуждането и освобождението. Уменията, които ме спасиха от варварите преди много време, ме задържаха в плен, но аз знаех, че ще настъпи ден, когато някой ще дойде… и той се появи за да изпълни предназначението си и да умре така, както нито един мъж не е умирал от три хиляди години насам! Глупако, да не мислиш, че си победил, защото разпръсна войската ми? Защото ме е предал и изоставил демона, който бях извикал за да ми служи? Аз съм Турга Хотан, който ще управлява света, независимо от жалките ти богове! Пустинята е пълна с моите хора, а демоните ще изпълнят моите заповеди. Страстта ми към една жена ослаби моята магия. Сега жената е моя и пирувайки с душата й, аз ще стана непобедим! Назад, глупако! Ти не си победил Турга Хотан!
Той хвърли жезъла си в краката на Конан, който отскочи с неволен вик. Защото при падането си жезълът претърпя ужасна трансформация: очертанията му се размиха и раздвижиха и една качулата кобра се изправи съскайки пред вцепенения кимериец. С гневна клетва Конан нанесе удар и мечът разсече съществото на две. Пред краката му сега лежаха само две парчета от прерязан в средата абаносов жезъл. Турга Хотан се изсмя зловещо и извъртайки се вдигна нещо, което пълзеше в праха на пода.
В протегната му ръка нещо живо се гърчеше и извиваше. Този път това не бяха трикове със сенките: в голата си ръка Турга Хотан бе хванал черен скорпион, дълъг цял фут — най-ужасната пустинна твар, чието ужилване с опашка означаваше незабавна смърт. На подобното на череп лице на Турга Хотан се разля усмивка като гримаса на мумия. Конан се поколеба… и без предупреждение хвърли меча си.
Заварен неподготвен, Турга Хотан нямаше време да избегне удара. Острието го улучи под сърцето и се излезе зад раменете му.
Конан се отправи към олтара и взе Ясмела в окървавените си ръце. Тя конвулсивно го прегърна през врата и се разплака истерично.
— Всички дяволи на Кром, девойко! — изръмжа Конан. — Пусни ме! Петдесет хиляди души загинаха днес и работата, която трябва да…
— Не! — прошепна тя, притискайки се с конвулсивна сила, която за момента страхът и страстта бяха направили така варварска като неговата. — Няма да те пусна! Аз съм твоя по законите на огъня, стоманата и кръвта! Ти си мой! Там, навън, аз принадлежа на другите… тук — само на себе си… и на тебе! Не можеш да си тръгнеш!
Той се поколеба; главата му беше замаяна от силата на собствената му страст. Призрачната, неземна светлина все още витаеше из камерата, осветявайки мъртвешки лицето на Турга Хотан, което бе безрадостно озъбено в някакво подобие на усмивка. Навън, в пустинята, по хълмовете, в океана от мъртъвци продължаваха да умират мъже, виейки от раните си, от жажда и от лудост, и рухваха цели кралства. И изведнъж, всичко това бе пометено от някаква аленочервена вълна, неудържимо надигаща се в душата на Конан, който със сила обгърна с железните си ръце нежното бяло тяло пред себе си, блестящо с някакъв вселяващ лудост вълшебен огън.