Крадецът не загуби време за разсъждения от какви черни дупки под гробницата бе дошло чудовището. Той ловко изтегли меча си и от острието му прокапа зеленикава течност, точно като онази, която се стичаше по извитите зъби на змията. Това острие бе потопено в отрова подобна на змийската и самото получаване на тази отрова от обитаваните от злокобни твари блата на Зингара би било достойно за сага.
Шеватас предпазливо пристъпи напред на пружиниращи крака с леко подгънати колена, готов мигновено да отскочи накъдето се наложи. И наистина, нужна му бе всичката координирана скорост, на която бе способен, в момента, когато змията изви глава назад и нанесе удара си, изстрелвайки цялата си дължина напред като светкавица. Въпреки готовността си и независимо от бързината си, Шеватас щеше да загине, ако не му бе помогнал шанса. Неговият добре обмислен план да отскочи встрани и да нанесе удар по изнесената напред глава бяха обезсмислени от заслепяващата скорост на атаката. Единственото, за което крадецът има време бе да протегне меча пред себе си, неволно да затвори очи и да извика. В следващия момент мечът бе изтръгнат от ръката му и коридорът се изпълни с шум на биещо се тяло, издаващо звуци като удари с бич.
Отваряйки очи и изненадан, че е все още жив, Шеватас видя извиващото се във фантастични гърчове слузесто тяло на змията със забит между челюстите й меч. Абсолютният шанс я бе изпратил точно срещу острието му, което той слепешком бе държал насочено напред. След малко, когато отровата оказа действието си, змията се отпусна на блестящи, леко потръпващи пръстени.
Крадецът бързо я прескочи и се насочи към вратата, която този път се плъзна встрани, разкривайки вътрешността на купола. Шеватас извика, защото вместо в абсолютна тъмнина той бе попаднал в помещение, осветено яркочервено, а светлината пулсираше по един начин, трудно поносим за очите на смъртен. Тя се излъчваше от гигантски червен скъпоценен камък, закрепен високо на вътрешната страна на купола. Шеватас зяпна, въпреки че бе свикнал с гледката на скъпоценности. И съкровището бе на мястото си, натрупано в замайващо изобилие: купчини диаманти, рубини, сапфири, тюркоази, опали, изумруди; зикурати от нефрит, черен кехлибар, лапис лазули; пирамиди от златни клинове; теокали от сребърни слитъци; мечове с ефеси, обсипани в скъпоценни камъни и поставени в позлатени ножници; златни шлемове, украсени с оцветени конски опашки или пера в черно и червено; брони от сребърни плочки; погребални одежди обшити със скъпоценности, в които са били обличани войните преди хилядолетия преди да бъдат положени в гробниците им; чаши, издълбани от единствен скъпоценен камък; черепи, облицовани в злато, с лунен камък в очните ку-хини; огърлици от човешки зъби, инкрустирани със скъпоценни камъни. Подът от слонова кост бе покрит цяла педя със златен прах, който проблясваше под алената светлина с милиони примигващи точки. Крадецът стоеше захласнат в тази замайваща страна на магия и величие, стъпвайки с обутите си в сандали нозе по звезди.
Но очите му бяха приковани върху кристалния пиедестал, който се издигаше в средата на блестящия безпорядък, директно под светещия червен камък и на който би следвало да лежат изтлели кости, превърнати в прах от лениво източващите се векове. И докато гледаше, кръвта на Шеватас се отдръпна от тъмните черти на лицето му, гръбнакът му се вледени, кожата на гърба му настръхна от ужас, а устните му беззвучно помръдваха. И неочаквано той намери гласа си за да издаде страшен писък, който грозно отекна под купола. А след това тишината на вековете отново се спусна над руините на мистериозния Кутчемес.
2
Слухове се разнасяха навсякъде из градовете на Хайборейците. Те настигаха керваните — дълги върволици от натоварени камили, пристъпващи през пясъците, предвождани от стройни мъже с ястребов поглед, облечени в бели кафтани. Те се разпространяваха от овчарите по пасбищата, от обитателите на палатки на обитателите на каменните градове, където крале с къдрави синьо-черни бради се прекланяха пред шкембести богове, извършвайки странни ритуали. Слуховете стигаха до веригата хълмове, където изпити предводители на племена, взимаха полагаемото им се от керваните. Тези слухове бяха донесени до плодородните плата, където величествени градове се издигаха край сини езера и реки; те маршируваха по широките бели пътища, осеяни с волски талиги, сгушили се стада, богати търговци, рицари в стоманени брони, стрелци и богослужители.
Слуховете идваха от пустинята, простираща се източно от Стигия, далече ма юг от хълмовете на Кот. Нов пророк се бил появил сред номадските племена. Мъжете говореха за междуплеменна война, за събиране на лешоядите на югоизток и за ужасен предводител, който е повел своята нарастваща войска от победа към победа. Стигийците — една вечна заплаха за северните нации, очевидно нямаха нищо общо с това, защото сами струпваха армии по източните си граници, а техните жреци подготвяха магии, с които да се противопоставят на магьосника от пустинята, когото хората нарекоха Натохк — Забуления, защото лицето му винаги бе скрито под маска.