Но нашествието настъпваше на север и чернобради крале намираха гибелта си пред олтарите на шкембестите си богове, а градовете им, заградени с ниски стени, потъваха в кръв. Хората разказваха, че цел на Натохк и неговите припяващи химни поклонници са Хайборейските плата.
Нападенията откъм пустинята не бяха нещо необичайно, но сега ставаше дума за нещо повече от нападение. Разказваше се, че Натохк е сплотил тридесет номадски племена и петнадесет града под предводителството си и че бунтовнически настроен стигийски принц се е присъединил към него. Последното придаваше на събитието характера на истинска война.
Характерно за тях, повечето от Хайборейските нации бяха склонни да игнорират нарастващата заплаха. Но в Хорайа, изсечена от шемитските земи от мечовете на котските търсачи на приключения, гледаха на ставащото със загриженост. Намирайки се югоизточно от Кот, там щяха да понесат главния удар на нападението. А младият крал бе пленник на коварния крал на Офир, който се колебаеше дали да го върне на престола срещу огромен откуп или да го предаде на врага му, стиснатия крал на Кот, който предлагаше изгоден договор вместо злато. Междувременно юздите на управлението бяха в ръцете на младата принцеса Ясмела, сестра на краля.
Певци бяха възпели красотата й из страните на Запада и тя се гордееше с кралската си династия. Но тази вечер гордостта бе паднала от раменете й като пелерина. В нейната спалня, чийто таван бе купол от лапис лазули, чийто мраморен под бе покрит с редки кожи и по чийто стени имаше златни фризове, десет девойки — дъщери на благородници, крайниците на които бяха покрити от гривни обсипани със скъпоценности, непробудно спяха върху кадифени възглавници около кралското легло, поставено на златен подиум и покрито с копринен балдахин. Но принцеса Ясмела не беше в това копринено легло. Тя лежеше гола, просната по корем върху мрамора като най-унижена робиня, тъмната й коса бе пръсната разпиляна по раменете, а тънките й пръсти бяха вплетени. Тя лежеше и се извиваше от ужаса, който вледеняваше кръвта в гъвкавите й крайници, разширяваше красивите й очи, гъделичкаше я неприятно в корените на тъмната й коса и караше кожата на красиво оформения й гръб да настръхва.
Над нея, в най-тъмния ъгъл на мраморната спалня, се носеше огромна, безформена сянка. Това не бе живо същество от плът и кръв. Това бе съсирек от тъмнина, несигурен образ на зрението, чудовищен инкуб, роден от нощта, който би могъл да се счете за творение на потопения в сън мозък, ако не бяха точките яркожълт пламък, които светеха като две очи през тъмнината.
И нещо повече, от него се разнасяше глас — ниско, нечовешко съскане, което повече приличаше на онова, издавано от змия, отколкото на каквото и да е било друго и което очевидно не можеше да излиза от човешки устни. Този звук, както и онова, което се казваше, изпълваше Ясмела с разтърсващ ужас, толкова непоносим, че тя извиваше стройното си тяло като под ударите на бич, сякаш да освободи съзнанието си от оскърблението чрез физическо изтезание.
— Ти си белязана да бъдеш моя, Ясмела — разнасяше се насмешливия шепот. — Още преди да се събудя от дългия си сън, аз те бях избрал и бленувах за тебе, но бях задържан от древното заклинание, с помощта на което избягах на враговете си. Аз съм душата на Натохк — Забуления. Погледни ме добре, принцесо! Скоро ти ще принадлежиш на телесното ми превъплъщение и аз ще те любя!
Съскането заглъхна в похотливи обещания, а Ясмела изохка и заудря ужасена мраморните плочи с малките си ръце.
— Аз спя в спалнята на двореца в Акбитана — продължи съскащия шепот. — Там лежи тялото ми в рамката си от кости и плът. Но това е само една празна черупка, от която духът е отлетял за един кратък момент. Ако можеше да погледнеш от клетката си в двореца, щеше да осъзнаеш безсмислието на съпротивлението. Пустинята представлява розова градина под луната, в която цъфтят огньовете на стотици хиляди воини. И докато лавината се носи напред, помитайки всичко, нараствайки и ускорявайки се, аз ще нахлуя в земите на древните си врагове. От черепите на кралете им ще си направя чаши, а жените и децата им ще станат роби на робите на моите роби. О, колко силен станах през дългите години на очакване… Но ти, принцесо, ще бъдеш моята кралица! Ще те науча на отдавна забравените древни начини да се доставя удоволствие. Ние … — И пред потока от невероятни непристойности, който се изливаше от колосалната сянка, Ясмела се сви и сгърчи като от бич, стоварващ се върху фината й гола плът.