— Помни! — прошепна ужасяващото създание — Няма да изтекат много дни преди да дойда за да поискам своето!
Ясмела, въпреки че бе забила лице в плочките и бе запушила уши с нежните си пръсти, като че ли продължаваше да чува странния звук, напомнящ й за пляскащите крила на прилепи. След малко, страхливо повдигна поглед и видя само луната, която хвърляше през прозореца лъч, пронизал като сребърен меч мястото, където до преди малко се бе крил фантомът. Треперейки с цялото си тяло, тя се изправи, залитна към сатенения диван и се хвърли върху него, ридаейки истерично. Девойките продължаваха да спят, но една от тях се разбуди, прозя се, протегна стройната си фигура и примигвайки се озърна. В следващия момент тя се озова коленичила до дивана и прегърна Ясмела през кръста.
— Беше ли … пак ли…? — разтвори тя с уплаха очи.
Ясмела се вкопчи в нея конвулсивно.
— О, Ватиса, То се появи отново! Видях Го … чух Го да говори! Спомена ми името си — Натохк! Казва се Натохк! Не е било кошмар … Беше над мен, докато момичетата спяха като упоени. Какво … О, какво трябва да направя?
Ватиса завъртя златната гривна на ръката си докато размисляше.
— Принцесо, — каза тя — очевидно е, че смъртен не може да се справи с Него и че амулета, който жреците на Ищар ти дадоха е безполезен. Остава ти да потърсиш забравения оракул на Митра.
Въпреки пресните си спомени Ясмела потръпна. Боговете на миналото се превръщаха в дяволи на бъдещето. Котите отдавна бяха изоставили поклонничеството пред Митра, забравяйки атрибутите на този всеобщ Хайборейски бог. Ясмела имаше неясната идея, че след като е древно, от това следва, че божеството е и ужасно. Всички се страхуваха от Ищар, както и от всички богове на Кот. Котската култура и религия бяха резултат от деликатното смесване на шемитската и стигийската. Семплите обичаи на Хайборейците бяха в силна степен повлияни от чувствените, склонни към лукс, но и към деспотизъм обичаи на Изтока.
— А Митра ще ми помогне ли? — Ясмела хвана ръката на Ватиса с надежда. — След като се покланяме пред Ищар толкова време …
— Разбира се! — Ватиса бе дъщеря на офирски жрец, който бе дошъл с навиците си, когато избяга от политическите си врагове, търсейки убежище в Хорайа. — Иди в храма! Аз ще дойда с тебе.
— Ще го направя! — Ясмела се изправи, но възрази, когато Ватиса предложи да я облече. — Не е подходящо да отида в храма, облечена в коприна. Ще отида съблечена, на колене, както подхожда на молител, иначе Митра ще помисли, че ми липсва смирение.
— Глупости! — Ватиса не уважаваше особено обичаите на този според нея фалшив култ. — Митра желае хората да стоят прави пред него, не да пълзят по корем като червеи, нито да проливат кръвта на животни на олтара му.
Укорена по този начин, Ясмела позволи на девойката да я облече в копринена блуза без ръкави, върху която сложи копринена туника, пристегната в кръста с широк кадифен колан. Обу стройните си крака в сатенени чехли и Ватиса оправи къдрите на тъмната й коса с няколко умели докосвания. След това принцесата последва момичето, което изтегли встрани позлатен панел в стената и дръпна резето на скритата зад него врата. Те влязоха в дълъг, извиващ се коридор, бързо тръгнаха по него, минаха през друга врата и се озоваха в просторна зала. Тук охраняваше часови с позлатен шлем, посребрена кираса, позлатени ръкавели и бойна секира с дълга дръжка в ръцете.
Ясмела направи жест за да изпревари възклицанието му, а той отдаде чест и отново зае поста си край вратата, неподвижен като бронзова статуя. Момичетата минаха през залата, която изглеждаше необятна и призрачна в светлината на светилниците, окачени по дългите стени и слязоха по стълбище, където Ясмела трепваше при всяка съзряна сянка, скрита в ъглите на стените. Три етажа по-долу те поспряха в един тесен коридор, чийто извит таван бе покрит със скъпоценни камъни, чийто под бе застлан с кристални блокове и чийто стени бяха украсени с позлатени фризове. Те се прокраднаха през блестящия коридор и хванати ръка за ръка се озоваха пред широк инкрустиран портал.
Ватиса отвори вратата, разкривайки светилище, отдавна забравено почти от всички с изключение на няколкото и то кралски особи, посетители на двора на Хорайа, заради които този храм все още се поддържаше. Ясмела не бе влизала в него по-рано, макар да бе родена в двореца. В сравнение с богато украсените светилища на Ищар, това място бе просто и обикновено, но се чувствуваше достойнството и красотата, характерни за религията на Митра.