— Ха! — Мечът му проблясна полуизмъкнат от ножницата. Той спря това движение, забелязвайки, че пред него има само една жена, но с бърз поглед над главата й се увери, че сенките наоколо не крият евентуални помощници.
Стоеше, изправен с лице към нея, с ръка поставена на дългия ефес, стърчащ изпод плаща му, който бе безгрижно наметнат на защитените му от ризницата рамене. Светлината се отразяваше от лъскавата синя стомана на набедрениците и шлема му. Но още по-зъл син огън блестеше в очите му. Тя веднага забеляза, че той не е кот, а когато заговори, разбра че не е и хайбореец. Облечен бе като капитан на наемници, а сред тях имаше мъже от различни земи, както варвари, така и цивилизовани чужденци. Имаше някаква настървеност в този войн, която издаваше в него варварина. В очите на никой цивилизован мъж, било той грубиян или даже престъпник, не можеше да гори подобен огън. В дъха му се долавяше миризмата на вино, но той нито залиташе, нито се поклащаше.
— Да не са те изхвърлили на улицата? — запита той на котски с варварски изговор, протягайки ръка към нея. Пръстите му леко обхванаха китката й, но тя чувствуваше, че той може с лекота да раздроби костите й. — Току-що излязох от последната отворена винарна. Нека Ищар прокълне онези благопристойни реформатори, които затвориха пивниците за грог! „По-добре мъжът да спи, отколкото да смуче“ казват те. Да! За да може да работи и се бие по-добре за господарите си! Гърчави евнуси, така ги наричам аз. Когато служех с наемниците от Коринтия, пиехме и се забавлявахме с жени по цяла нощ, след което се биехме по цял ден. Да, кръв течеше по мечовете ни. Но да се върнем на тебе, момичето ми. Махни тази проклета маска …
Тя избегна ръцете му с гъвкаво извиване на тялото си, стараейки се да не го отблъсне. Осъзнаваше опасността да е насаме с пиян варварин. Ако разкриеше самоличността си, той можеше да й се изсмее или просто да си отиде. Не бе сигурна дали няма да пререже гърлото й. Варварите вършеха необясними неща. Тя се пребори с надигащия се в нея страх.
— Не тук — усмихна се тя. — Ела с мен…
— Къде? — Дивашката му кръв кипеше, но той бе предпазлив като вълк. — Да не ме отведеш в някое свърталище на грабители?
— Не, няма, кълна се! — тя с труд отбягваше ръката, която отново се опитваше неумело да свали воала й.
— Дявол да те вземе, момиче! — изръмжа той недоволно. — Ти си лоша като останалите хиркански жени, а този проклет воал… А, ето … поне ще видя тялото ти!
Преди да може да му попречи, той смъкна пелерината от нея и тя чу как дъхът му изсъсква през зъбите. Той стоеше държейки пелерината и я оглеждаше сякаш бе изтрезнял от гледката на богатите й одежди. Тя забеляза как в очите му проблясва неясно подозрение.
— Коя, по дяволите, си ти? — прошепна той. — Ти не си уличница, освен ако любовникът ти не е ограбил кралския харем за да те облече.
— Остави това — тя се осмели да постави бялата си длан на масивната му, облечена в желязо ръка. — Ела с мен и да се махнем от улицата.
Той се поколеба, но след това сви могъщите си рамене. Тя видя, че я смята за благородница, която изморена от вежливи любовници е решила по този начин да се позабавлява. Той й позволи да наметне пелерината си отново и я последва. С ъгълчето на очите си тя го наблюдаваше докато вървяха заедно по улицата. Ризницата не можеше да скрие твърдите линии на тигровата му сила. Всичко в него напомняше за тигър, първичност, неопитоменост. Той й беше чужд както джунглата и тя осъзнаваше разликата от непринудените ухажори, с които бе свикнала. Страхуваше се от него, убеждаваше се, че ненавижда суровата му брутална сила и безсрамния му варваризъм, но нещо изплашено и крехко в нея се стремеше към него, а онази скрита, първична струнка в душата на всяка жена бе докосната и бе отговорила. Тя бе почувствувала твърдостта на ръката му върху своята и дълбоко в нея едно приятно усещане живееше със спомена от този контакт. Много мъже бяха падали на колене пред Ясмела. Сега до нея, който, чувствуваше тя, никога не бе коленичил пред никого. Чуствуваше се като човек, който съпровожда незавързан тигър — тя бе изплашена и омаяна от този страх.
Тя спря пред портите на двореца и леко се облегна на вратата. Хвърли бърз поглед към спътника си, но не видя подозрение в очите му.