— А наемниците ще останат ли? — осведоми се тя с безпокойство.
— Докато ни плащаш добре — отговори той честно. — Политиката ти не ни интересува. Можеш да имаш доверие в Амалрик, нашия генерал, но останалите сме обикновени хора, които обичат плячката. Ако платиш откупа, който Офир иска, хората казват, че няма да можеш да плащаш на нас. В този случай може да преминем при краля на Кот, макар че този проклет нещастник никога няма да ми стане приятел. Или можем да оплячкосаме този град. В гражданските войни плячката е винаги изобилна.
— А защо няма да преминете на страната на Натохк? — запита тя.
— Какво може да ни плати той? — изсумтя Конан — Да не би с кореместите идоли, които е награбил от шемитските градове? Докато се бориш срещу Натохк, можеш да ни имаш доверие.
— А приятелите ти ще тръгнат ли след тебе? — запита тя неочаквано.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, — отговори тя натъртено, — че възнамерявам да те направя командир на армиите на Хорайа.
Той рязко спря, едва поднесъл чашата до устните си, които се изкривиха в широко ухилване. В очите му блесна нова светлина.
— Командир? Кром! Но какво ще кажат напарфюмираните ти благородници?
— Те ще ми се подчинят! — Тя плясна с ръце за да повика роба, който влезе и се поклони дълбоко. — Нека граф Теспидес веднага дойде при мен, както и канцлера Таурус, лорд Амалрик и Ага Шупрас.
— Ще се доверя на Митра — каза тя, свеждайки поглед към Конан, който сега унищожаваше храната, поставена пред него от треперещата Ватиса. — Поне воювал ли си достатъчно?
— Аз съм роден по време на битка — отговори той, откъсвайки със силните си зъби парче месо от огромен кокал. — Първите звуци, чути от ушите ми, са били дрънченето на мечовете и виковете на посечените. Бил съм се заради кръвна вражда, в племенни войни и имперски кампании.
— Но можеш ли да поведеш хората или да организираш бойния ред?
— Е, мога да опитам — отвърна той невъзмутимо. — Това не е нещо повече от бой с мечове, само че в по-голям мащаб. Премахваш защитата му и после… мушкаш, сечеш. И пада или неговата глава, или твоята.
Робът отново влезе и оповести пристигането на мъжете, които бяха повикани, а Ясмела излезе във външната стая, придърпвайки кадифената завеса зад гърба си. Благородниците се поклониха, очевидно изненандани, че са повиквани в такъв час.
— Повиках ви, за да ви съобщя за решението, което взех — каза Ясмела. — Кралството е в опасност …
— Съвсем правилно, моя принцесо — заговорилият бе граф Теспидес, висок мъж, чийто черни кичури бяха накъдрени и напарфюмирани. С една ръка той приклади заострените си мустаци, а с другата придържаше кадифена шапка с алено перо, прикрепено със златна игла. Острите му обувки бяха от сатен, а нагръдника му от обшито със злато кадифе. Бе леко развълнуван, но мишците му под коприната бяха стоманени. — Добре е да се предложи на Офир повече злато за да бъде освободен вашия брат — краля.
— Решително не съм съгласен — намеси се канцлера Тау — рус, възрастен мъж в хермелиново наметало, чието лице бе набраздено от грижите, свързани с дългата му служба. — Това, което вече предложихме ще ни направи просяци. Да се предлага повече, означава само да се подхранва алчността на Офир. Моя принцесо, казвам онова, което вече съм казвал: Офир няма да предприеме нищо, преди да сме посрещнали ордата нашественици. Ако загубим, те ще предадат крал Хосус на Кот, ако спечелим, те без съмнение ще ни предадат Негово Височество, след като платим откупа.
— А междувременно, — прекъсна го Амалрик — войниците ще дезертират ден след ден, а наемниците ще се чудят защо протакаме. — Той беше немедиец, едър мъж с лъвска жълта грива. — Ако ще действуваме, трябва да го направим бързо…
— Утре потегляме на юг — отговори тя. — И ето мъжа, който ще ви предвожда!
Рязко дръпвайки встрани кадифените завеси, тя с драматичен жест посочи кимериеца. Моментът може би не беше найподходящия за това съобщение. Конан се бе изтегнал на стола си, с крака върху абаносовата масичка и бе зает да огризва хванатия здраво с две ръце говежди кокал. Той погледна небрежно към изумените благородници, леко се ухили в посока на Амалрик и продължи огризването с непроменено настървение.
— Нека Митра ни опази! — експлодира Амалрик. — Това е Конан северняка — най-големият смутител на спокойствието от всичките ми момчета! Бих го обесил още преди години, ако не беше най-добрия боец с меч, който някога е слагал ризница…