Макар да започваха да се съмняват в успеха на това трудно начинание, което вече наричаха лудост, флибустиерите не падаха духом и работеха неспирно, убедени, че ако успеят да прекосят това проклето блато, лесно биха се справили с вражеската артилерия. Но нейният гибелен картеч помиташе челните редици. Вече дванадесет корсари, ранени смъртно, бяха изчезнали в калните води на блатото, други двадесет ранени се мятаха сред клоните, но не издаваха стон на болка, а намираха сили да отказват всякаква помощ от другарите си, за да не бавят настъплението им.
— Напред, другари! Отмъстете за нас!
Вече никой не можеше да удържи на тия страшни мъже, жадни за мъст; вече никаква батарея, колкото и мощна, не можеше да ги отблъсне. Със саби в десницата и пистолет в лявата ръка, те връхлетяха по насипите на редута. Картечен залп повали първите, но ония зад тях налитаха като фурии, разсичаха артилеристите по местата им, прегазваха войниците, сломяваха за миг всяка съпротива.
Мощно ура извести на Олонеца и хората му, че първото, може би най-трудното препятствие, е преодоляно. Но радостта им бе краткотрайна. Корсарът и Баска, побързали да слязат в равнината, за да проучат терена и да решат кой път да хванат, бяха видели едно ново препятствие, което преграждаше пътя им към планината. Зад малка гора се вееше голям испански флаг, а той означаваше наличността на друг форт или редут.
— Триста дяволи! — викна Баска, бесен от яд. — Да ни довърши ли иска този проклет комендант на Гибралтар? Какво ще кажете, кавалере?
— Мисля, че сега не е момента да отстъпваме.
— Понесохме много тежки загуби.
— Знам.
— А и хората са ни капнали от умора.
— Ще им дадем малко почивка, след това ще нападнем и тази батарея.
— Дали Олонеца е успял да стигне под крепостта?
— Не чухме гърмежи откъм равнината, значи е стигнал сполучливо до планинските склонове с гори, без да срещне препятствия.
— Върви му на нашия Олонец.
— Дано и на нас да провърви, Микеле.
— А сега какво да правим?
— Ще пратим няколко души да разузнаят в гората.
— Да вървим, кавалере. Не трябва да оставим да спад не устремът на хората ни.
Докато разузнавачите бързо се отдалечаваха, следвани отблизо от един отряд буканиери със задача да ги предпазят от засади, Корсарът и Баска взеха мерки ранените да бъдат пренесени отвъд тресавището, а за всеки случай наредиха да бъде подсилен мостът до самото му начало, за да си осигурят път за отстъпление.
Вестите, които разузнавачите донесоха, не бяха от най-добрите. Гората била опразнена от испанците, но в равнината видели голяма батарея и многобройна войска, която трябваше да атакуват при всички случаи, ако искаха да стигнат до планинския път. Но от Олонеца не донесоха никакви новини, сякаш бе потънал някъде в джунглата.
— Напред, морски вълци! — викна Корсарът, като извади сабята си — Щом превзехме първата батарея, няма да отстъпим и пред втората.
Нетърпеливи да стигнат под крепостта на Гибралтар, корсарите не чакаха да им повторят заповедта. След като оставиха един взвод да се грижи за ранените, те решително навлязоха в леса и с бърза крачка се насочиха към врага, с надежда да го изненадат.
Прекосяването на гората мина добре, понеже не срещаха съпротива, но когато стигнаха до равнината, спряха, смутени от много топовни гърла, насочени срещу им. Касаеше се за истински редут, защитен от ровове, преградни стени, от които се подаваха осем оръдия.
Черният Корсар и Баска също се поколебаха.
— Струва ми се, че няма лесно да прекосим равнината под огъня на тия огнени гърла — рече Микеле Баска.
— И въпреки това не можем да се върнем, сега когато Олонеца може би е под фортовете на Гибралтар. Хората ще кажат, че ни е страх, Микеле.
— Ех, да имахме някакъв топ…
— Испанците бяха здраво приковали оръдията на батареята, която превзехме. Впрочем, напред в атака!
Без да погледне дали хората го следват, Корсарът се хвърли напред, тичайки през равнината към редута.
Отначало флибустиерите се поколебаха, но като видяха, че след Корсара се втурнаха Баска, Ван Щилер, Кармо и негърът, полетяха напред с войнствени викове.
Испанците ги оставиха да приближат на хиляда метра, след което откриха огън. Въздействието от този залп бе страхотен. Първите редици бяха просто пометени, а ония след тях отстъпиха обезумели от ужас, въпреки виковете на нахалниците им. Някои отряди се опитаха да се престроят, но втори залп ги принуди да последват отстъпващите, които безредно се оттегляха към гората.