— Ето — каза, хвърляйки го в краката на капитана.
— Храбрец си — отвърна Корсарът. — Завържи го за това дърво и ме последвай.
Негърът, подпомогнат от Кармо, свърши тази работа, после двамата настигнаха Корсара, който оглеждаше обесените поклащащи се на бесилките. Щом стигнаха посред площада, капитанът спря пред един от обесените, който носеше червен костюм и мръсна гавра… угарка от пура между устните.
Щом го зърна, Корсарът издаде истински вик на ужас.
— Проклети да са! — възкликна. — Не му спестиха и тази последна гавра!
Гласът му, който приличаше на далечно ридание на звяр, завърши в сърцераздирателни хлипания.
— Господарю — рече Кармо с треперещ глас, — бъдете силен!
Корсарът само протегна ръка и посочи обесения.
— Веднага, капитане мой — отвърна Кармо.
Негърът се бе покатерил на бесилката, стискайки между зъбите си ножа на Кармо. С един — единствен удар преряза въжето, после спуска съвсем бавно трупа. Кармо го пое отдолу внимателно, макар да бе почнал да се разлага, и го уви в мантията, която капитанът му бе подал.
— Да тръгваме рече Корсарът с въздишка. — Нашата мисия завърши. Сега океанът очаква трупа на храбреца.
Негърът взе трупа, уви го внимателно с мантията и го понесе на ръце, след което тримата напуснаха площада, мълчаливи и тъжни. Щом стигнаха до края на площада, Корсарът се обърна за последен път към четиринадесетте обесени, чийто трупове зловещо се олюляваха в нощта, и каза със скръбен глас:
— Сбогом, нещастни храбреци! Сбогом, другари на Червения Корсар! Много скоро ще отмъстим за вашата смърт!
После, втренчил горящ поглед във внушителния дворец на губернатора в дъното на площада, добави глухо:
— Между мен и теб, Ван Гулд, стои смъртта!
Поеха отново, този път забързали да излязат от Маракаибо и стигнат морето, за да се върнат на корсарския си кораб. Вече нищо не ги задържаше в този град, по чийто улици, слез случая в странноприемницата, не се чувствуваха сигурни.
Бяха прекосили няколко пусти улички, когато на Кармо, който вървеше начело, се стори, че забелязва човешки сенки, полускрити под свода на един портал.
— Бавно — промълви, обръщайки се към другарите си. — Ако не съм ослепял, там има някакви хора, които ни дебнат.
— Къде? — попита Корсарът.
— Там, вътре.
— Може би са хората от странноприемницата…
— Гръм и мълния! Възможно ли е да са петимата баски с техните навахи?
— Петима не са много за нас и скъпо ще платят засадата си — рече Корсарът и извади сабята си.
— Моята абордажна сабя също ще заиграе над техните навахи — пригласи Кармо.
Трима мъже, увити в големи мантии на капки, явно серапе, се откъснаха от ъгъла на един портал и застанаха на десния тротоар, докато други двама, които дотогава се бяха крили зад една разпрегната каруца, затваряха пътя им отляво.
— Петимата баски са — рече Кармо. — Виждам навахите им да блестят под поясите.
— Ти се заеми с двамата вляво, а аз с тримата вдясно — рече Корсарът, а на Моко заповяда: — Ти не се грижи за нас, а бягай с трупа и ни чакай на края на гората.
Петимата баски бяха свалили мантиите си, сгъваха ги на четири около лявата си ръка, и сега в десниците им светкаха дългите остриета на ножовете им.
— Аха! — рече оня, който бе отблъснат от Кармо. — Изглежда не сме се излъгали.
— Направете път — викна Корсарът, който излезе пред другарите си.
— Полека, кабалеро — рече баскът и също излезе пред другите.
— Какво искаш?
— Да задоволя едно малко любопитство, което гложди всички ни.
— И кое е то?
— Да научим кой сте, кабалеро.
— Един човек, който убива, ако някой му препречи пътя — отвърна яростно Корсарът, приближавайки с шпага в ръка.
— Тогава ще ви кажа, кабалеро, че ние сме хора, които не изпитват страх и няма да се оставим да бъдем убити, като онзи нещастник, когото приковахте за стената. Пие сме на служба на господин губернатора и отговаряме за лицата, които се разхождат тъй късно из улиците.
— Ако искате да научите името ми, елате да ви го по-шушна — рече Корсарът и застана в гард. — За теб двамата отдясно, Кармо.
Пиратът бе извадил абордажната си сабя и напредваше решително срещу двамата си противника, които препречваха пътя му отдясно.
Петимата баски не бяха помръднали, очаквайки нападението на двамата флибустиери. Стъпили здраво на краката си, които държаха леко разтворени, за да бъдат готови за всякаква развръзка и ръка, стиснала дръжката на навахата, очакваха подходящия момент, за да нанесат смъртоносните си удари.