Изглежда бяха от ония диестрос, сиреч майстори на ножа, на които са присъщи всички хватки, в това число хаваке или опозоряващата рана по бузата, както и десхаретасо — удар под последното ребро отзад, който прекъсва гръбначния стълб.
Виждайки, че ония не се решават, Корсарът, който беше нетърпелив да си проправи път, връхлетя върху тримата противника пред него, като раздаваше удари наляво и надясно със светкавична бързина, докато Кармо се занимаваше с другите двама, размахвайки сабята си като луд. Петимата диестрос ни най-малко не се стъписаха. Пъргави като пантери, те подскачаха, отблъсквайки ударите ту с широките остриета на огромните си ножове, ту с техните серапе, увити около лявата ръка. Това накара двамата флибустиери да станат по-внимателни, защото разбраха, че пред себе си имат опасни противници. Но когато видяха негъра да се отдалечава с трупа в тъмнината, засилиха атаката си в желанието си да приключат случая преди нощната стража, привлечена от дрънкането на сабите, да притича в помощ на баските.
Корсарът, чиято шпага бе доста по-дълга от навахите и чието фехтовачно майсторство бе невероятно, бе в изгодно положение, докато Кармо бе принуден да остане в отбрана, понеже сабята му бе по-къса.
Седмината мъже се сражаваха Яростно, без да отронят дума, погълнати да нанасят И отбиват ударите: подскачаха напред и назад, изместваха се наляво и надясно, кръстосвайки саби. В един момент Корсарът, виждайки един от противниците му да губи равновесие и да прави погрешен ход, при което откри гърдите си светкавично му нанесе удар. Човекът се строполи без да издаде звук.
— Това е първият! — рече Корсарът на другите. — Скоро иде и вашият ред!
Без да покажат каквото и да е смущение, двамата баски не помръднаха от местата си, но неочаквано единият от тях се втурна наведен към него, държейки напред своето серапе като щит, сякаш искаше да нанесе удара си долу и Да разпори корема му, но после реши друго и изправяйки се рязко, се опита да нанесе смъртния удар десхаретасо. Корсарът мигновено отстъпи встрани и отправи пряк удар, но острието му заседна в увитото около ръката на испанеца серапе. Опита се да заеме отбранително положение, за да отбие ударите на другия баск, но веднага нададе ядовит вик — сабята му бе счупена на две от ръката на първия баск. Отскочи назад, размахвайки строшеното оръжие, крещейки:
— Кармо, на помощ!
Флибустиерът, който още не бе успял да се справи с двамата си противника, макар да ги бе принудил да отстъпят до ъгъла на на улицата, с три скока бе до него.
— По дяволите! — ревна, — добре я наредихме! Чудо ще е ако се откачим от тая глутница бесни песове.
Държим в ръцете си живота на двама от тия главорези — отвърна Корсарът, напъвайки петлетата на пищова, които държеше под колана си. Вече се канеше да стреля по най-близкия до него, когато над четиримата баски, които се бяха събрали, сигурни в победата си, видя да връхлита една гигантска сянка. Човекът, дошъл в такъв подходящ момент, държеше в ръката си цепеница.
— Моко! — възкликнаха в един глас Корсарът и Кармо.
Вместо да отговори, негърът вдигна дървото и почна да удря по врага с такава ярост, че ония нещастници за миг се изтъркаляха на земята, кой със счупена глава, кой с натрошени кости.
— Благодаря, приятелю! — викна Кармо. — Гръм и мълния!… Каква градушка!…
— Да бягаме! — викна Корсарът. — Тук нямаме повече работа.
Някои жители, събудени от виковете на ранените, започнаха да отварят прозорците, за да разберат какво става.
Двамата флибустиери и негърът, отървали се от петимата нападатели, бързо изчезнаха зад ъгъла на улицата.
— Къде остави трупа? — попита Корсарът Американеца.
— Вече е вън от града — отвърна негърът.
— Благодаря ти за помощта.
— Реших, че помощта ми ще се окаже полезна и побързах да се върна.
— Никой ли няма в края на гората?
— Не видях никой.
— Тогава да побързаме с нашето отстъпление, преди да са се явили други врагове — рече Корсарът.
Канеха се да тръгнат, когато Кармо, отишъл да огледа една странична уличка, се върна бързо и каза:
— Капитане, наближава един патрул.
— От къде?
— От онази уличка.
— Ще вземем друга. Хванете оръжието, мои храбреци, и напред! Иди да вземеш оръжието на оногова, когото убих; при липса на друго и навахата добра.
— С ваше разрешение, предлагам ви моята сабя, капитане, аз мога да си служа с ония дълги ножове.