Държах отворена чантата на коленете си, нямайки кураж да извадя вчерашния брой на „Червена звезда“, в който на четвърта страница бе публикувано в траурна рамка известието за смъртта на Касарин:
„На 30 ноември при изпълнение на служебния си дълг на 48-годишна възраст загина членът на КПСС, отговорният служител от Комитета за държавна сигурност Василий Василиевич Касарин. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР за успешно изпълнената правителствена задача — разкриването на престъпна група в Министерството на външната търговия — В. В. Касарин посмъртно бе произведен в чин генерал-лейтенант от Държавна сигурност…“
Най-напред трябваше да разкажа на Меркулов какво точно се беше случило през онази страшна нощ край Соколники. Но явно още не бе настъпило времето за моята изповед. Затворих чантата, оставих я на пода и казах:
— Оставиха ме в градската прокуратура, в твоята бригада.
Меркулов се усмихна само с очи, а Льоля, демонстрирайки осведоменост за работата в прокуратурата, попита:
— Значи са те атестирали предсрочно, Саша?
— Нещо такова…
На Лида й омръзна да си играе с портокалите, подскокна на един крак към прозореца и възкликна:
— Яаа колко сняг е наваляло — ужас!
Станах и отидох при нея. Под лъчите на студеното малиново слънце ослепително блестеше заснеженият болничен парк.
В Москва бе дошла зимата.