Най-после офицерите довършиха писанията си, шляпнаха протоколите върху бюрото на Меркулов и като изкозируваха, с маршова крачка излязоха от кабинета. В същата секунда замърка интеркомът и секретарката на градския прокурор произнесе:
— Следовател Меркулов, нали вие помолихте да се засекрети делото на Ракитин? Очакват ви прокурорът на Москва, другарят Малков, и началник-отделът по надзор на органите за сигурност, другарят Фунтов!
Меркулов прекара веднъж-дваж пъти молива си по микрофона, което на негов език означаваше веднага идвам. Бегло прочете показанията, едното пъхна в папката, а другото метна на бюрото ми и бързо излезе от кабинета. След секунди пак така забързано влезе обратно, измъкна машинописния текст от валяка на машината си, подхвърли ми едно копие, като посбръчка нос, и красноречиво раздвижи пръсти — сиреч „докато се занимавам с глупости при Малков, ти се заеми с нещо сериозно“ — и този път излезе за дълго. Набързо прочетох копието:
„ПОСТАНОВЛЕНИЕ
(за сливане на наказателни дела)
Следователят по особено важни дела при Московската градска прокуратура К. Д. Меркулов, след като разучи материалите по наказателните дела, възбудени във връзка с убийствата на В. Н. Ракитин и на неидентифицираната от следствието жена, въз основа на чл. 26 от НК на РСФСР
ПОСТАНОВИ:
1. Вземайки под внимание нареждането на главния прокурор на СССР, възложил лично на мен разследването на убийствата — да приема двете дела в свое производство, да ги засекретя, като им сложа гриф «строго секретно», и да водя следствието по специалните правила за разследване на секретните дела.
2. Предвид на това, че двете престъпления са свързани помежду си, да ги слея в едно производство.
3. Тъй като разследването на горепосочените престъпления предполага особени трудности, да създам следствена бригада в състав: К. Д. Меркулов (бригадир), В. С. Грязнов (служител на МУР) и А. Б. Турецки (стажант-следовател).
Следовател по особено важни дела съветник от правосъдието К. Меркулов“
На ти териториалност! Значи тая сутрин Меркулов е бил извикан рано-рано от главния прокурор Рекунков. Но обикновено прокурорите и следователите не бързат да приемат за разследване неразкрити убийства. Това е работа на милицията — в случая на Московската криминална милиция, — да търси убийците, а прокуратурата събира доказателства, изобличава престъпниците и изпраща делото в съда. Очевидно работата около това дело е експлозивна, щом като нейно сиятелство партията го е взела под свой контрол. Даа, впрочем какво ли пише в показанията си тоя полковник от КГБ?
„Аз съм началник на 3-и отдел при У КГБ, в чийто ресор е гр. Москва и Московска област. Нашата служба се занимава с чужденците, установяващи връзки с московчани.
В хотел «Белград» пребивава в продължение на три седмици пристигналият да събира материали за живота на съветското общество американски журналист Збигнев Подгурски (наричан от приятелите си Бити). От момента на пристигането му моят отдел насочваше и разработваше маршрута му. Без да го знае, Подгурски вършеше онова, което искахме ние: срещаше се с хора, на които подхвърляхме информация за книгата му, хранеше се на маса с микрофон, спеше с «наша» жена. Именно тя ми съобщи, че на 17 ноември Подгурски има среща на панаира в Соколники.
Ние не знаехме кой е човекът, влязъл в контакт с американеца, и затова решихме да проследим срещата, макар че не й придавахме особено значение — много московски спекуланти се опитват да пласират стоката си на чужденци, а най-удобно място за тая цел е именно панаирът в Соколники.
Може би всичко щяхме да изясним, ако непознатият бе стигнал до Подгурски, но двамата не се срещнаха. Едва днес узнахме, че това е бил Ракитин, отговорен служител в Министерството на външната търговия. И, разбира се, при това положение изниква въпросът, защо човек като него се е решил да отиде на среща с чуждестранен журналист? И така, непредвидено обстоятелство обърка плановете ни: очаквахме непознатия вътре, тоест на панаира, и не знаехме, че централата на КГБ внезапно ще прати нареждане до ръководството на дивизия «Дзержински» да се забави с един час влизането на посетителите. Това обстоятелство стана причина не само да изтървем Ракитин и неговата чанта, но и в известен смисъл да допуснем убийството му.