Выбрать главу

Ракитина изсъска:

— Сакат ли си?! Голям помощник се извъди! Прибери се в стаята си и стой там, щом не знаеш как да се държиш.

Льоша се изправи и дописвайки телефонния номер, каза:

— Извинете, аз ще се оттегля. Всичко хубаво. — После, поглеждайки към майка си, добави: — Успокой се, мамо.

След като той излезе, Виктория Иполитовна стана пак така сдържана и надменна.

— Вика, може би ще ни поразкажете нещо за Виктор Николаевич, за неговата работа, познанства, интереси. Знаете, че обикновено някоя дребна подробност, незначителна на пръв поглед, може да ни ориентира какво и къде да търсим…

Ракитина седеше в креслото изправена и строга. С високата плисирана якичка на бялата си блузка приличаше на английска кралица.

— Е добре, Костя — каза тя след известна пауза, — тогава ще започна от самото начало, а вие ще прецените, отстрани нещата се виждат по-ясно.

Виктория Иполитовна се облакъти на масата и като сключи пръсти, подпря брадичка на тях.

— Представете си, младежо, семейство на стари болшевики. — Ъхъ, ясно, избра ме за слушател, също както актьорите на сцената се обръщат понякога към един зрител от салона, за да ги разбере цялата публика. В случая Меркулов беше публиката. — Дядо ми е герой на труда и член на партията отпреди революцията, а баба ми е работила в секретариата на Крупска. Баща ми цял живот е служил във военното разузнаване, беше заместник-началник на ГРХ, а сега е в оставка. По настояване на мама аз станах преподавателка по английски език. Доцент съм в Московския държавен институт за международни отношения. С Виктор Ракитин се запознах преди двайсет и две години, беше ми студент, и то — трябва да добавя — отличен студент. По-късно ми стана съпруг, в началото на брака доста послушен. Виктор е от просто семейство, израсъл е в някакво село край Майкоп. Ето защо нашият семеен съвет реши, че този млад мъж е податлив като восък, от който ще моделираме каквото пожелаем. С една дума, решихме да му направим кариера… С общи усилия… И не просто кариера, а голяма кариера… Разбирате ли какво искам да кажа?

Не бях много наясно, но кимнах, за да не се изложа — сиреч знам ги аз тия работи!

— Ракитин имаше всички данни за това: първо — работнически произход, второ — неопетнена биография и, трето — нашите връзки, разбира се. Виктор е с две специалности — металургия и външна търговия. Самият академик Бардин често казваше на татко, че Виктор има ум като бръснач. Той лесно защити дисертация, написа трудове за бокситите, златото, диамантите. И в Министерството на външната търговия, където го уреди татко на работа, започна бързо да се издига. Отначало постигна много. Направиха го началник на обединение. По-късно началник на главното управление, включиха го в колегията на министерството. А после… после нещо се прекърши…

Тонът на Ракитина поомекна, изчезна досадната театралност. Притискайки с пръсти слепоочията си и гледайки в една точка, тя продължи да разказва с равен глас, сякаш за запис на магнетофонна лента.

И така, решили да направят Ракитин зам.-министър. После този въпрос отпаднал от дневния им ред, тъй като се чуло, че ще го пращат търговски представител във Вашингтон. Виктория Иполитовна ужасно се радвала — че кой съветски човек не иска да отиде в Америка, и то с нейния английски?! Обаче това назначение било отменено по неизвестни причини. От огорчение тя се поболяла, дори влязла в болница — оттогава започнали тези кризи, които се повтарят все по-често. Виктор мълчал или отговарял неубедително на нейните въпроси. Тогава тя се обърнала за помощ към баща си, а той — към свой приятел, началник кадри в министерството, бивш генерал от КГБ. И онова, което семейство Воеводини успели да научат за Ракитин, ги накарало да изпаднат в ужас.

Ракитин бил в немилост, формално с него се заяли заради някакво си „диамантено“ дело. Но всъщност причината била значително по-сериозна. Той се обявил против някакви планове или директиви, идващи директно от ЦК и Политбюро, изказвал се по разни съвещания, чак в ЦК и Министерския съвет, и като „упорито магаре“ настоявал, че трябва коренно да се преустроят външнотърговските ни организации в чужбина, призовавал да се съхраняват, а не разпродават народните богатства и прочее. Дори имал последователи в Академията на науките и стратегическите институти, планиращи по поръчение на ЦК и КГБ цялата външнотърговска дейност.