Докато следователят на екрана продължаваше „да се старае“, давайки на чистачката една мрежа с диня, намерена под прозореца, аз вече се провирах през редицата, за да изляза от салона. Явно видът ми е бил доста окаян, щом като Танечка високо се провикна след мен:
— Турецки, къде? Да не ти прилоша?
Пресвета Богородице! Прилоша ми и още как! Та тоя „Чарли Чаплин“ е просто един гениален Шерлок Холмс в сравнение с мен, най-личния кретен от лейбгвардейския дебилен полк! Плувнал в пот, профучах като стрела по коридора, плъзнах се по перилата надолу, изскочих на улицата и разпервайки ръце, сякаш ловях пеперуди, застанах в края на тротоара да хвана такси. След секунди, оплисквайки ме с ледена кална вода, пред мен спря красив черен ЗИЛ. От прозореца му надникна лъщяща от мас физиономия:
— Накъде бе, момче? Ако си за болница, няма да те взема!
За три рубли таксиджията ме откара до хотел „Централен“. По пътя се опитваше да оправдае високата тарифа — сега началството ги стегнало много яко, не им разрешавало никакви аванти както по-рано… Аз обаче не го слушах.
Бързо влязох в хотела и хукнах да търся дежурния администратор, вадейки тичешком червената служебна карта. Намерих това жълтокосо конте — кажи-речи, мой връстник — да пие кафе в бюфета на втория етаж. С пресипнал от вълнение глас му обясних, че се налага да извърша повторен оглед на стая 547, където бе открита убитата жена. Току-що сме узнали — но това да си остане между нас, — че тя е била прочута балерина. Така че без много приказки да взима ключа, поемни лица и да тръгва с мен!
Жълтокосият веднага се ориентира в ситуацията, явно не за пръв път си имаше работа с властите. Грабна връзка ключове, подвикна „Митрофанова, ела!“ и прескачайки по две стъпалата, се втурна по стълбището нагоре. Аз и миниатюрната като статуетка Митрофанова го следвахме като кучета, кой знае защо и тримата забравили, че има асансьор.
Щом ни видя, дежурната на етажа пребледня, стрелна се пред нас и като Матросов на амбразурата прегради с тяло вратата на стая 547. Но жълтокосият я отстрани, отключи и всички буквално нахълтахме вътре.
Първото, което видяхме и ни накара да се заковем на място от изумление, беше едно голо дупе. Аз дори за миг забравих защо съм дошъл. „Дупето“ скочи от пода и се превърна в хубавичко изплашено същество на петнайсет-шестнайсет години. Другото изплашено същество — с черни мустаци, в габардинено сако с ордени и медали и, пардон, смъкнати панталони — замря в неестествена поза на фотьойла до прозореца, излагайки на показ могъщите достойнства на своята мъжественост.
Някой заквича като ранено прасе (не можах веднага да съобразя, че това е администраторът), дежурната се разрева на глас, а невъзмутимата Митрофанова започна да звъни в милицията.
Но аз вече не обръщах внимание на тая бъркотия — бях съгледал това — едно бележниче с черни лачени корици, което кротко си лежеше върху черния лакиран подлакътник на втория фотьойл в отсрещния ъгъл на стаята, там, където го бях оставил при огледа в нощта на убийството. Тогава го бях открил между седалката и облегалката на дивана. Един господ знае как е попаднало там, но важното беше, че престъпниците не го бяха намерили. После бях сложил тази находка до себе си върху ръчката на фотьойла с намерение да я впиша в протокола и… просто бях забравил за нея… Взех бележничето, стараейки се да го държа така, че да не оставя на кориците му пръстовите си отпечатъци, и внимателно го прелистих. В него бяха записани само две-три думи на буквата „Л“ — „На Леся — 15 р.“. Е, това можеше да го отгатне и едно дете — балерината е взела или дала 15 рубли на някоя си Леся, а може би Олеся, но с нищо не допринасяше за следствието. Затова пък на първата страница бе изписано с едри красиви букви: Куприянова В. С., „Сретенски пр.“ №13, ап. 15, тел. 211-44-85.
Понеже не носех със себе си протоколна бланка, отидох при масата на дежурната и откъснах лист от някакъв журнал. Докато се занимавах с „разкопките“ си, не забелязах кога стаята се напълни с милиция. Моите поемни лица бяха ангажирани да дават показания за много по-интересното за тях събитие, така че се наложи да изчакам милицията да напише своя протокол, който гласеше:
„Ергаш Жургаев, завеждащ отдел «Агитация и пропаганда» при Ферганския областен комитет на партията в Узбекистан, командирован служебно в Москва за съвещание по идеологическите въпроси в ЦК на КПСС, проявява неморално държание и извършва дребно хулиганство, а именно: дава 50 руб. като подкуп на дежурната по етаж А. М. Силкина, след което довежда в предоставената му за един час хотелска стая срещнатата при Централната поща непълнолетна Мая Розова, на 15 год., ученичка в 8-и клас на 185-о столично у-ще, и обещавайки да й подари тюркоазено пръстенче (на стойност 15 руб.), извършва с нея полов акт в перверзна форма, но бива открит и заловен в момента на закононарушението от бдителната администрация на хотел «Централен»…“