Колкото за „бдителността“ и „дребното хулиганство“, явно бяха прекалили, защото за развращение на малолетни се полагат шест години затвор. Но ферганският партиен функционер не ме интересуваше.
Излязох от сградата и бавно тръгнах по улица „Горки“ към Пушкинския площад. Не пропусках телефонна будка — исках да се обадя на Меркулов, но той сякаш бе изчезнал вдън земя. Не отидох за идентифицирането на Куприянова, защото не знаех на кого трябва да покажа трупа за разпознаване. Обикновено в моргата се викат майката, бащата, съпругът или съпругата на жертвата, а аз дори не знаех дали са живи родителите на Куприянова и къде да търся сега бившия й съпруг. Когато влязох в метрото на площад „Пушкин“, съгледах още един автомат и нерешително набрах номера на Рита.
— Да — гласът й беше спокоен и равнодушен.
Аз мълчах.
Тя рязко каза:
— Идиотщина — и пак така рязко затвори.
Разбира се, че е идиотщина. Пък и целият ми ден беше идиотски. Заради това бележниче бе загубен цял един ден, а може би и два. Ако не го бях забравил, щяхме да узнаем името на балерината още в нощта на убийството и вероятно следствието би потръгнало. Нямах търпение да се разкая заради грешката си пред Меркулов. Естествено, не очаквах да ме потупа по рамото за „блестящото“ ми участие в огледа на местопроизшествието. Но пък в крайна сметка, мислех си аз, бележничето няма никаква доказателствена стойност — две-три думи, които нищо не означават, много важно!
Позвъних в МУР. Просто така, за всеки случай.
— Хей, прокуратуро, младо дарование! — тенорът на Грязнов пресекна на дисканта. — Къде се шляете? Два часа не мога да открия кьорав човек! Ние, кажи-речи, вече разнищихме вашето дело, а вие дявол знае какво се моткате… — „Дарованието на средни години“ продължи да ръси бисери по наш адрес, а после неочаквано предложи: — Я чуй, Сашок, защо не идем в „Нарва“? Умирам от глад, скрил съм си една двайсетачка за фонд „и аз съм човек“. Хем ще се нахраня, хем, докато се черпим, ще ти разкажа всичко подред. Като на надзорен прокурор…
6.
Вчера цял ден Грязнов си отспивал, а днес от заранта тръгнал да действа по нашето дело: рано-рано отишъл на „Смоленска“ в Министерството на външната търговия.
В Управление „Кадри“ го приели демократично, без обичайните номера: „Елате утре, имаме колегия“ или „Изчакайте час-два, приемаме делегация от Бангладеш!“. Дори началникът на управлението Рябенки, бивш генерал от КГБ, зарязал работата си и поканил неочаквания гост в кабинета си, където се заключил с него и двамата разговаряли почти половин час.
Пийнали по чаша експортен коняк „Арарат“ и Грязнов узнал следното: Ракитин бил добър служител, но с нещо сериозно разочаровал началството, дори вече бил поставен въпросът за неговото уволнение. Но това било трудна работа, тъй като години наред той сътрудничил не само на ГРУ — военното разузнаване, но и на Управление „Т“ при КГБ, което в момента се занимава с разработката на стратегически проблеми…
Рябенки хитрувал, говорел с недомлъвки, позовавайки се на секретност, но в края на краищата показал на Грязнов извлечение от протокола на някакво заседание на министерската колегия, от което той разбрал, че неотдавна Ракитин е получил строго мъмрене с последно предупреждение.
— Исках да отида при Патоличев — оправдаваше се Грязнов, — ама кой ще те пусне при министъра? В канцеларията му веднага ме отрязаха: сутринта има среща с японски журналисти, на обяд — разговор с президента на фирма „Армко стил“, а привечер го викат в международния отдел на ЦК — и той виновно сви рамене.
Кой каквото ще да казва, но деликатната работа не бива да се възлага на милицията. Виж, оперативната е друго нещо. Сякаш да потвърди това мое заключение, Грязнов разказа как е прекарал втората половина на деня.
… В два часа имал среща с майор Красниковски, който вече знаел почти всичко за притежателя на значка №10569 „Майстор на спорта“, намерена от Меркулов в Соколники. Така че се наложило междувременно да ходи в Комитета по физкултура и спорт на „Скатертна“ и в Московския държавен университет на Ленинските хълмове. Арестуването на Игор Волин, треньор от ДСО „Наука“, трябвало да се изпипа, за да мине кротко и без много шум. А това означавало „рибката“ да не се подплаши и лесно да налапа въдицата, преди да си подготви някоя лъжлива версия…