… Денят на Волин, главен треньор в секцията по самбо при спортния клуб на Московския университет, бил винаги рационално организиран. Сутрин той отива с волгата си до централния пазар за пресни продукти. Към дванайсет се отбива за малко в университета, за да провери как вървят тренировките, провеждани от неговите помощници, и остава там най-много час, час и половина. В ранния следобед човек може да го срещне на улица „Ферсман“, в магазина на „Берьозка“, а вечер — в клуба на нумизматите на „Шаболовка“. С една дума, напрегнат живот с установен динамичен стереотип…
На улица „Ферсман“ били паркирани много коли, но черна волга с хлътнатина на десния преден калник все още нямало. Красниковски и Грязнов решили да почакат — били сигурни в агента, който им казал, че такава кола непременно ще дойде. А докато чакали, мрачно наблюдавали как един едър и висок капитан от ДАИ се разпорежда на кръстовището. Петък е оживен пазарен ден и представители на привилегированото съсловие: дипломати, висши министерски чиновници, инженери, работили в чужбина, както и хора, получаващи средства от свои роднини зад граница — непрекъснато пристигали да пазаруват във „валутката“ със своите волги, москвичи и жигули, купени пак така с валута от магазина при Лужнецкия мост.
Точно в три и тринайсет дошла черната волга с хлътнатина на десния преден калник. От нея слезли двама мъже. Единият, хилав и риж, облечен в кожено сако и дънки.
На това място от разказа си Грязнов неочаквано се разсмя:
— Бога ми, Сашок, и аз съм риж, ама такъв като него не бях виждал — дори очите му са рижи! — и с удоволствие си бодна едно шишче по карски.
Другият — снажен широкоплещест блондин, бил с елегантен кожух и лисичи калпак въпреки плюсовата температура. Те се отправили към вратата на „Берьозка“ и тогава Красниковски, който ръководел операцията, казал тихо: „Именно оня с кожуха ни трябва!“
След като се разбрали как да действат, Грязнов отишъл при капитана от ДАИ — нужна им била неговата помощ.
Хилавият и снажният се бавили в магазина двайсетина минути. Накрая излезли без покупки и бавно тръгнали към волгата. Широкоплещестият в кожуха крачел така спокойно и самоуверено, че човек трудно би се решил да го спре, затова изчакали двамата да се качат в колата. Когато хлопнала вратата, до нея тутакси се появил катаджията. Снажният неохотно слязъл, но все така невъзмутим. Докато капитанът тъпо проверявал документите на колата и шофьорската книжка — всичко било съвсем редовно, — до тях изникнал Грязнов. Такава била уговорката. Дебеловратият блондин поизвърнал глава и вперил очи в поднесената му служебна книжка от МУР — с квадратни червени корици и релефен герб на СССР. После се поогледал и видял застаналия отзад Красниковски, висок и мускулест, бивш боксьор от полутежка категория, в миналото бронзов медалист на страната.
— Спокойно, колега! — казал боксьорът.
— Няма проблем! — отговорил самбистът.
— По белези вашата кола прилича на една от списъка на издирваните — обяснил Грязнов. — Ще се наложи да отидем до „Петровка“, за да я подложим на оглед.
— Можете и тук да я огледате — възразил невъзмутимо блондинът.
— Там ни е по-удобно — не се съгласил майор Красниковски.
Волин (а това бил той, майорът го разпознал по снимката) не отговорил нищо. Позамислил се, след което огледал тримата мъже изпод вежди и кимнал:
— Добре, но надявам се, че няма да се бавим?
— Няма, няма! — успокоили го в един глас и тримата, защото макар и въоръжени, те се страхували от този як самбист: дявол знае какво може да им сервира, все пак е майстор на спорта! Току-виж му скимнало да окаже съпротива, а наоколо е пълно с хора!
На „Петровка“ пред входа на милицията Волин сам отворил капака на волгата, без да му напомнят. Помолили го да отвори и багажника. След кратко колебание той го отворил. Нещо яркозелено и червено им се набило в очи — няколко стегнати вързопа с кърпи за глава, по петдесет пликчета във всеки един. „Какво е това?“ — „Подаръци за роднините.“ — „Толкова много роднини ли имате?!… А «дипломатката» ваша ли е?“ — „Моя.“ — „Вземете я със себе си.“ Качили се с поемни лица на четвъртия етаж — да изготвят протокол. Романова предложила на Волин да покаже съдържанието на „дипломатката“. Той отново се поколебал, но после неохотно щракнал заключалките и вдигнал капака на куфарчето. В него имало пачки пари, бонове за валутните магазини на „Берьозка“ и… вносен пистолет със заглушител.