Зам.-началник на Соколническото РУВР подполковник Г. Братишка“
Из гората в парка Соколники сновяха оперативници от районната криминална милиция под личното ръководство на началника си — дребен мъж със смешното фамилно име Братишка. Но най-много се суетяха нашият умен Рекс и възтромавият му придружител лейтенант Панюшкин. След като подуши отвсякъде грайферните подметки на червеникавокафявите обувки, с които бе обут потърпевшият, Рекс повлече придружителя си към бара, минути по-късно го доведе обратно на поляната и пак хукна, този път към панаирните павилиони.
След петнайсетина минути кучето и човекът се върнаха тежко запъхтени. Кучето скимтеше, човекът псуваше. След още четвърт час Панюшкин връчи на Меркулов „Акт за използването на служебно-следственото куче“, написан с химически молив върху кариран лист. Той докладваше, че Рекс е хванал следата и го е повел през поляната към бар „Прага“, където е излаял срещу някакъв пиян мъж, седящ на маса до вратата. После изскочил от бара и се върнал при трупа, а оттам се затичал по следите към централния панаирен павилион, където ги загубил поради голямото струпване на хора.
През това време Меркулов, експертите Счастлива и Козлов, както, разбира се, и аз оглеждахме мястото на произшествието.
Казано на медицински и юридически език, виждахме типичен случай на обесване, което се определя като смърт от задушаване при затягането на примката около врата от тежестта на тялото. На пръв поглед имахме налице всички признаци на самообесване: странгулационна бразда, възелът на примката е по средата на тила, главата е неестествено извърната на една страна, езикът е изскочил от устата, син и надебелял, очите са изцъклени. Една върху друга на земята бяха наредени четири тухли, до тях се търкаляше сива шапка.
Както си е обичайно при подобни случаи, недалече от поляната се тълпяха любопитни. Единият от старшините, които бяха открили трупа и се мъчеха малко грубо да разпръснат тълпата, дойде при Меркулов и каза:
— Имам нещо за вас, другарю следовател. Записах имената на двама души: младеж и девойка. Казват, че били видели едно — друго, и аз не ги пускам да си ходят. Държа ги под наблюдение. Какво да правим с тях?
— Предайте ги на капитана — кротко, почти нежно отговори Меркулов и кимна към Грязнов, — а останалите нека се разотидат. Помолете ги, и то съвсем любезно, ако обичате. Нали виждате какви хора са дошли днес на панаира?
Старшината изкозирува и си отиде. След няколко минути Грязнов, седнал на един пън, започна да записва обясненията на очевидците — младежът уплашено мънкаше нещо, а девойката хихикаше нервно.
Аз, кой знае защо, веднага бях решил, че висящият на дървото мъж е бил убит. Но моята увереност се крепеше на интуицията, която всъщност е нищо без конкретна информация.
— Константин Дмитрич — тихо се обади Рита, — това много ми прилича на убийство.
— Ще видим, ще видим. Да не бързаме с изводите, Рита!
Започна обичайната процедура за оглед на местопроизшествието.
Меркулов най-обстойно разглежда дънера на дървото и клона с примката, кляка и се взира в почвата под обесения. Става и се отдалечава от трупа, разширявайки радиуса на огледа. После извиква при себе си криминалиста Козлов. Двамата разглеждат откритите от Меркулов следи от стъпки, а след секунди Козлов ги фотографира в мащабна снимка. После двамата клякат и отстраняват внимателно от следите всички клечици, тревички и листа. Заздравяват грунта, с други думи, напръскват стъпките със специална смес — ацетонов разтвор на целулоид. Когато тези приготовления завършват, Козлов ги залива с гипсова каша. След двайсетина минути гипсовите отпечатъци са готови и увити в целофан, биват прибрани в кутия с опаковъчни стърготини. Меркулов и Козлов минават към друга верига от стъпки, които особено отчетливо се виждат в гъстата лепкава кал. Според трасологията по линията на следите може да се съди не само за походката на даден човек, но и за неговия ръст, пол, възраст и физическо състояние…
Приключил работата със следите, Козлов започва да действа като истински кинооператор: ту прикляква на земята, ту става, ту се вдига на пръсти — фотографира обесения във всички ракурси със своя „Зенит“. Едва след това Меркулов нарежда да свалим трупа от дървото, старателно опакова жицата и я прибира в кутия, а Рита пристъпва към външния оглед на трупа.