— Хайде, Хенри — подкани го Вивиан. — Почти стигнахме.
Той кимна, стана и за пръв път от няколко дни се усмихна.
Продължиха надолу и тръгнаха по неравното скално дъно, покрито с преплетена растителност.
— Ако се съди по вида на това място, предполагам, че е изоставено много отдавна — каза полковникът.
Пърсел се зачуди дали манастирът е построен с материал от тази кариера. Трябваше да е така. Или пък отново правеха онова, в което толкова много ги биваше — основаваха теориите си върху грешни догадки, тълкуваха свидетелствата невярно и нагаждаха указанията според собствените си хипотези? Този път може и да не се заблуждаваха. Някъде дълбоко в душата си Франк чувстваше, че са на прага на черния манастир.
Стигнаха отсрещната страна на кариерата и започнаха да се изкачват по склона. Не беше трудно, но всички осъзнаха, че са по-изнемощели, отколкото си мислеха.
Изправиха се пред черния монолит. Кръстът бе изсечен дълбоко в плочата. Не беше латински кръст, забеляза Пърсел, а коптски.
По ръба на кариерата лъщяха места, от които наскоро бе отцепван камък — доказателство, че тук продължават да идват хора.
— Предполагам, че монасите взимат материал за фигурките си оттук — каза Ган.
— По-добре е, отколкото да отцепват парчета от стените на манастира — съгласи се Франк.
— Елате да видите — повика ги Меркадо, който стоеше на няколко крачки от тях.
Те отидоха при него. По земята имаше останки от огън, пилешки кости и яйчени черупки.
— Фалашите сигурно са се срещали с монасите тук и са лагерували преди на другата сутрин да се отправят обратно към Шоан — каза полковникът.
Всички се съгласиха с това заключение.
— Селото трябва да е на един ден път — прибави Пърсел. — А на нас ни отне пет.
— Просто сме избрали дългия маршрут — отвърна сър Едмънд. — Явно има кратък и пряк път. Ще го намерим.
— Аха. Засега обаче можем да приемем, че черният манастир е на еднодневен преход от мястото на срещата.
— Само че в каква посока? — попита Меркадо.
— Сигурно не е на изток, към Шоан — каза Ган. — Значи е на север или юг, или пък още по̀ на запад.
Вивиан — беше се отдалечила на няколко крачки — извика:
— На запад.
Отидоха до фотографката. Непосредствено около кариерата нямаше много дървета и по голата земя се въргаляха камънаци от стотиците години добив на обсидиан, но по-нататък започваше гъста джунгла. На трийсетина метра на запад, накъдето гледаше Вивиан, се издигаше изсъхнал кедър. Могъщият дънер на устойчивото на гниене дърво беше станал сребристосив и всичките му клони бяха опадали или отсечени — освен два, разперени като ръце успоредно на земята, които му придаваха вид на грамаден кръст.
— Дървото — заяви тя.
Пърсел впери поглед в огромния кедър, който сигурно бе тук от векове.
Ган и Меркадо също се взираха в него. После полковникът погледна назад към монолита и каза:
— Май имаме две точки, които ни дават права линия.
Франк извади компаса и застанал с гръб към обсидиановата плоча и с лице към дървото, определи посоката.
— Няколко градуса на север от магнитния запад.
— Сега остава да открием потока — каза Вивиан.
— Това сигурно ще е най-лесното, което сме правили тази седмица — подметна Пърсел. — Приготви шампанското, Хенри.
Меркадо се усмихна.
Франк прегърна Вивиан, после тя прегърна Хенри и полковник Ган. Мъжете си стиснаха ръцете.
Духът им се повиши и всички забравиха умората.
На трийсетина метра на север имаше някаква ниска постройка от черен камък. Около нея цъфтяха храсти, а над нея бяха надвиснали клоните на висок евкалипт.
— Къщичката на гадния надзирател, басирам се — заяви Франк.
Тръгнаха натам и когато стигнаха на няколко метра от нея, от сенките на отворения вход изведнъж се появи някакъв мъж и бързо излезе навън, последван от втори и след това от още трима.
Франк преброи общо петима, облечени в маскировъчни униформи и въоръжени с АК-47, насочени срещу тях.
Вивиан нададе сподавен вик и се вкопчи в ръката му.
Единият от войниците извика нещо на амхарски и всички завъртяха автоматите си към Ган, закрещяха и му засочиха да хвърли узито.
Той се поколеба и първият войник изстреля оглушителен откос над главата му.
Полковникът пусна узито на земята.