— Мириам! — извика той. — Мириам!
Тя извърна глава към него и почти изплака:
— Едмънд… съжалявам…
Ган протегна ръце към княгинята, направи три големи крачки и почти стигна до нея, ала двама войници го хванаха и го заблъскаха назад.
Франк мигновено усети, че сър Едмънд е намислил нещо, и разбра, че моментът е настъпил. Извади револвера и в същия миг нещо внезапно прелетя във въздуха и тупна на земята. Предпазен шплент на ръчна граната. Веднага разбра какво е направил Ган.
Гетачу крещеше на амхарски на двамата войници и не забеляза гранатата в ръката на полковника, която сър Едмънд беше откачил от колана на единия етиопски боец, както не забеляза и че англичанинът я пуска на земята.
Седемсекундният взривател вече действаше от три-четири секунди, знаеше Франк, и трябваше да залегне с Вивиан и да извика на Меркадо също да залегне. Само че искаше да убие Гетачу лично. Натисна Вивиан да се просне по очи, вдигна револвера и го насочи право към сърцето на генерала.
Гетачу видя две неща в бърза последователност едно след друго — гранатата и прицелването на Пърсел. Очите му се ококориха.
Франк стреля и куршумът отхвърли етиопския генерал към каменната стена на постройката.
Пърсел се метна върху Вивиан, която се опитваше да се изправи, и изкрещя на Меркадо:
— Залегни!
Гранатата избухна.
Тъпанчетата на Франк едва не се пръснаха. Земята под него се разтърси.
А после се възцари пълна тишина.
Франк усети парене в десния прасец — в крака му се беше забил шрапнел.
— Не мърдай — прошепна в ухото на Вивиан. — Гетачу е мъртъв.
Ала не беше сигурен в това.
Бързо се изтърколи от Вивиан, надигна на коляно и насочи револвера към постройката.
Нямаше изправени хора.
Франк си пое дъх, изправи се и направи няколко крачки към каменната постройка. Във въздуха висеше пелена от прах, миришеше на изгорял експлозив.
Двамата войници, които бяха държали Ган, бяха целите в кръв от врязалите се в телата им многобройни нажежени осколки.
Полковникът си беше жив труп. Зелено-кафявата му униформа беше подгизнала от кръв. Още дишаше, ала от устата му бликаше кървава пяна.
Франк погледна тримата войници, които бяха стояли до Гетачу. Те не се бяха намирали в непосредствения обсег на гранатата, но също бяха паднали на земята, окървавени и зашеметени от взрива. Единият го погледна.
Пърсел вдигна револвера и ги застреля в главите един по един.
След това отиде при Мириам. Не видя кръв и реши, че тъй като е лежала на земята, не е улучена от осколките. Клекна до нея и я разтърси.
— Мириам. — И видя раната на главата й, точно в слепоочието. Провери за пулс. Нямаше. Въздъхна и смъкна полите на шамата към бедрата й.
Изправи се и погледна Гетачу, който седеше до стената. Няколко осколки го бяха улучили в лицето и едното му око не се виждаше от кръв.
Кръв течеше и от устата му — гърдите му бяха пронизани от куршума на Пърсел. Здравото му око следеше Франк.
Гетачу сякаш се опитваше да каже нещо и Пърсел клекна до него, за да го чуе. Генералът го заплю с кървава храчка.
Франк избърса кръвта от лицето си, опря дулото на револвера в здравото око на Гетачу и дръпна спусъка.
После се изправи и се обърна към Вивиан. Тя още трепереше, но изглеждаше невредима.
Меркадо лежеше по очи на земята.
Франк клекна до Вивиан.
— Ранена ли си?
— Не — отвърна тя, без да вдига глава. Беше скрила лицето си с ръце.
— Добре. Лежи и не мърдай.
Франк отиде при Хенри. В раницата на по-възрастния журналист се бяха забили много осколки, в краката и задника му също. През кафяво-зелените му дрехи се процеждаше кръв. Ризата му също тъмнееше, забеляза Франк, но от друго. Бутилката шампанско се беше строшила.
— Хенри? Как си?
— Ранен съм. Ще ми изтече кръвта.
Франк не знаеше дали раните са тежки, но кръвта не шуртеше.
— Няма — каза му. — Ще се оправиш. Ей сега идвам.
Върна се при Вивиан и я хвана за рамото.
— Можеш ли да се изправиш?
Тя кимна и Франк й помогна да стане. Тя го прегърна.
— Франк… Господи… — Разплака се, после си пое дъх и попита: — Какво стана?
— Гетачу е мъртъв. И войниците му също. — Притисна я към себе си. — Но и полковник Ган. И Мириам.