— Напълно е възможно — съгласи се Меркадо.
— Тогава не трябва ли да потърсим този черен манастир? — попита по-младият мъж.
— Опасно начинание.
— Обаче си струва риска, ако наистина търсим Светия Граал — посочи Пърсел.
— Да, но Светият Граал не съществува, Франк. Той е легенда. Мит.
— Ти нали беше вярващ, Хенри?
— Така е, приятелю. Само че не вярвам в средновековни митове. Вярвам в Бог.
Вивиан замислено се взираше в Меркадо.
— Струва ми се, че ти сам не си убеден в това, което казваш, Хенри.
— Убеден съм.
— Може би искаш да ни изключиш от играта — подметна Пърсел. — Или по-скоро да изключиш мене и да отидете с твоята фотографка да търсите черния манастир.
Меркадо го погледна обидено.
— Май нещо си слънчасал.
— Виж, Хенри, и тримата вярваме във всяка дума от разказа на отец Армано, включително в това, че е открил Светия Граал в манастира. Проблемът обаче е в самия Граал. Свещеникът го е видял, но дали действително е бил Граалът? Чашата, използвана от Христос на Тайната вечеря? Или е нещо, което монасите смятат за Светия Граал?
Меркадо кимна.
— Това е най-логичното заключение. Колко фалшиви реликви пази Католическата църква? — реторично попита той и сам си отговори: — Сигурно стотици. Например парче от истинския кръст. Гвоздеите, с които са разпнали Христос. Къс от хитона му. Ето какво е видял свещеникът — фалшива реликва.
— Точно така — съгласи се Пърсел. — Трябва обаче да решим дали да търсим този черен манастир и така наречения Граал. Материалът струва ли си да рискуваме живота си? Не забравяйте какво се е случило с… — Той кимна към гроба.
Меркадо също погледна прясно натрупаната пръст, но не отговори.
— Отец Армано каза, че пресветата кръв изцелила раната му — напомни им Вивиан.
— Ако вярваш достатъчно силно, може да преживееш психосоматично изцеление на тялото и определено на ума — обясни Пърсел. — Всички го знаят.
— Е… да… — провлече тя. — Но той описа и копието на Лонгин, от което постоянно капела кръв в Граала.
— Виж, тук вече ме хвана, Вивиан.
— И във Ватикана явно вярват в това, ако приемем тази част от разказа на отец Армано за истина — продължи тя. — Аз я приемам.
— Във Ватикана не вярват непременно, че Светият Граал съществува или че кой знае как се е озовал в Етиопия — отбеляза Пърсел. — Обаче са решили да се възползват от италианската окупация и да пратят група свещеници с армията, за да проверят нещо, което са чули или чели — и междувременно да отмъкнат всичко, каквото намерят.
Меркадо се съгласи с него.
— Италианската армия е ограбила огромно количество религиозни предмети от Етиопия. Стелите пред италианското външно министерство в Рим са докарани от древната етиопска столица Аксум. Етиопците си ги искат.
— Военната плячка отива при победителите — посочи Пърсел.
— Европа, Ватиканът, Британският музей са пълни с неща, ограбени от целия свят — потвърди по-възрастният му колега. — Но с тези времена е свършено, тъй че даже да решим да потърсим тези реликви и да ги открием, нямаме право да се опитваме да ги… вземем.
— Избързваш, Хенри — каза Пърсел. — Още не сме сигурни, че изобщо ще тръгнем да ги търсим. И дори да ги намерим, просто ще направим някоя и друга снимка и ще пуснем репортаж за тях — няма да ги крадем.
— Ние не вярваме, че това е истинската чаша, използвана от Христос на Тайната вечеря, пък и във всеки случай не можем да го докажем — уточни Меркадо. — И категорично не вярваме, че тя притежава каквито и да е мистични способности, противно на легендата. Обаче от разказа на свещеника за Ватикана, кардинала, папата, манастира, монасите, Граала и копието ще се получи страхотен материал. Човешка драма. Умиращият свещеник, който е лежал в затвора от времето на италианската окупация…
— Така е, но не можем само да предадем думите на умиращия свещеник и след това да не кажем, че сме ги проверили и сме потърсили черния манастир — прекъсна го по-младият мъж. — Ще излезе, че сме като всички ония журналисти, дето киснат в бара на „Хилтън“ в Адис Абеба и преписват правителствените комюникета.
— Определено не сме като тях — отвърна Меркадо. — Нали сме тук?