Настигнаха Меркадо и поеха на юг по същия път, по който бяха дошли от балнеокурорта до щаба на княз Иясу. Минаха през открития участък, където лежаха подуващите се под слънцето трупове, намериха изровената като малко дере козя пътека и се спуснаха към долината и джунглата. Пърсел забеляза, че следите от гумите на джипа са напълно изтрити от стъпките от сандали и боси крака на бягащите роялистки войници.
Слънцето прежуряше и скалите излъчваха непоносима топлина. Зад себе си чуха бойните викове на воините гала и Франк предположи, че са стигнали до опустелия лагер на княза.
Меркадо се задъхваше и се наложи да спрат, за да си починат. Полковник Ган извади от джоба си стара италианска топографска карта и се зае да разучи района. Пърсел запали цигара и впери очи в Хенри Меркадо. Въпреки добрата му физическа форма възрастта започваше да му проличава.
Вивиан избърса лицето на възрастния журналист с носната си кърпа и каза:
— Трябва ни вода.
Ган вдигна глава от картата.
— Наблизо има няколко планински потока, но сега сигурно са пресъхнали.
Вивиан бе оставила широкополата си шапка в джипа и сега бузите й бяха яркочервени.
Полковник Ган се изкатери от дерето и огледа района с бинокъла си.
— Неколцина воини гала на коне са ни изпреварили и са между нас и ариергарда на роялистката армия — каза на спътниците си. — Не, всъщност са навсякъде около нас.
Пърсел се качи при него и също погледна през бинокъла. От двете страни на пътеката под тях видя воини гала — конете им предпазливо, но ловко се спускаха по осеяните с камънаци склонове. Отгоре пък се приближаваха други конници с черни туники, главите и лицата им бяха увити с черни шалове. Носеха ятагани и му заприличаха на самата смърт.
На върха на хълма, откъдето бяха дошли, се вдигаха облаци прах. Още конници.
Той насочи бинокъла на запад. Към съседния връх минаваше висок, остър като бръснач скален хребет.
Франк свали бинокъла и посочи хребета.
Ган кимна.
— Да, почти е непроходим за коне… — Погледна картата. — Ако се доберем до хребета, той ще ни отведе до върха. — Показа му. — Оттам по ей това било — пак посочи картата — ще продължим до това плато под хълмовете, където са се окопали силите на временното правителство. Можете ли да четете топографски карти?
— Не. Но мога да се катеря по планини.
— Добре. Ако случайно се разделим, просто следвайте терена — на запад, после на север. Ще се ориентирате ли?
— Слънцето изгрява от изток.
Върнаха се в дерето.
— Изглежда, че има път, но е адски стръмен — каза Пърсел и погледна Меркадо. — Ще издържиш ли, Хенри?
По-възрастният кореспондент кимна. Франк му подаде ръка и му помогна да се изправи.
— Добре ли си? — попита Вивиан.
— Да — отвърна Меркадо. — И нямам намерение да остана тук и да чакам воините гала.
Ган взе бинокъла от Пърсел и се покатери от западната страна на пътеката. Огледа района и им махна да го последват.
Франк и Вивиан помогнаха на Меркадо да се изкатери от дерето и всички приклекнаха и се заоглеждаха за конници по осеяния с камънаци и обрасъл с високи до гърдите кафяви храсти склон.
И нагоре, и надолу по склона имаше облаци прах, но конници не се виждаха.
Ган тръгна пръв, следван от Вивиан и Меркадо. Пърсел вървеше последен. Притичваха приведени от скала до скала. От време на време Франк зърваше воините гала — някои се движеха пеш и водеха конете си, докато други продължаваха да яздят. Напредваха, без да бързат, като лешояди, каквито всъщност бяха, помисли си той. Повече ги интересуваха убитите и ранените, както и изоставената екипировка, и нямаха желание да влизат в бой с ариергарда на роялистката войска.
Полковникът обяви почивка сред група високи назъбени скали и каза:
— Щом прочистят района, гала ще се прегрупират и ще решат дали имат достатъчно сили да нападнат армията на княза. Със сигурност умират от желание да вземат короната на Иясу заедно с главата му.
— Да не споменаваме за най-голямата му скъпоценност — прибави Пърсел.
Като чу това, Меркадо като че ли се стресна и каза:
— Да тръгваме.
Скоро стигнаха в подножието на тесния хребет.
Франк вдигна глава и погледна нагоре. Стръмният склон беше осеян с назъбени канари и вездесъщите кафяви храсталаци.