Престрелката продължи няколко минути, после изведнъж престана.
— Не мърдай — прошепна Франк на фотографката.
Вивиан кимна.
Той се понадигна и надзърна иззад скалата, за да провери дали воините гала са зад тях. Не забеляза движение и насочи вниманието си към огневата точка. На една ръка разстояние пред лицето си видя два тъмни крака в кожени сандали. Вдигна глава и погледът му попадна върху дулото на АК-47.
Облеченият в камуфлажна униформа войник му даде знак с автомата да се изправи.
Франк бавно стана и се усмихна.
— Америкауи. Газетана.
Вивиан също се изправи.
— Capisce italiano? — попита тя боеца. „Знаете ли италиански?“
Етиопецът разбра въпроса, но поклати глава. Без да ги изпуска от прицел, погледна надолу, за да види дали не се приближават гала.
Пърсел посочи нагоре и каза:
— Искаме да се срещнем с генерал Гетачу.
— Газетана — включи се и Вивиан. — Генерал Гетачу.
Войникът я зяпна.
От огневата точка се спуснаха още двама войници със съветски автомати и заговориха с първия на амхарски, като поглеждаха Вивиан. Според Пърсел тя изглеждаше ужасно, но навярно не и за бойците.
Вивиан се потупа по джоба, за да покаже, че носи нещо за тях, и извади паспорта и журналистическата си акредитация.
Един от войниците ги грабна от ръката й и впери очи в акредитацията, която беше написана на няколко езика, включително на амхарски. След това разтвори паспорта й — швейцарски, както знаеше Франк, много полезно гражданство — и го прелисти.
Пърсел измъкна своя американски паспорт и акредитацията си, както и увития в найлон пропуск. Друг войник взе неговите документи и всички ги огледаха, макар че явно нито един от тях не може да чете, дори на амхарски.
— Подписан е от генерал Андом — каза Пърсел, посочи пропуска и импровизира: — Брежнев е супер! Цялата власт на народа! Avanti!
Първият войник го погледна и им даде знак да тръгнат нагоре. Тримата етиопци ги последваха.
— Няма ли да ни застрелят в гръб? — попита Вивиан.
Франк си спомни екзекуциите, на които беше станал свидетел в Камбоджа. Събличаха жертвите почти съвсем голи, за да не повредят дрехите им. Освен това първо изнасилваха жените. Предполагаше, че и в Етиопия е така.
— Не — отвърна той. — Само генералът може да разстрелва журналисти.
Стигнаха укритието и Пърсел видя 81-милиметрова минохвъргачка, подпряна с камъни. В една яма имаше овъглени останки от сандъци от боеприпаси и кости от дребни животни.
Всички спряха.
— Веха — каза той на амхарски. „Вода“.
Единият войник посочи двайсетлитрова туба от гориво. Пърсел я вдигна и поля Вивиан. Тя взе тубата от ръцете му и му върна жеста.
— Минерална баня по етиопски — рече фотографката.
Друг войник им даде манерка и те пиха жадно.
Вивиан се усмихна на войниците и им благодари на амхарски:
— Агзер ясталан.
Пърсел даде на войниците последния си пакет египетски цигари и всички запалиха. Засега добре, помисли си той, въпреки че полът на Вивиан усложняваше нещата.
Един от войниците се обади по радиостанцията си, после каза нещо на другарите си. Друг боец, който, изглежда, беше старши на групата, върна документите на Пърсел и Вивиан и посочи нагоре по склона.
Преди етиопците да са решили нещо друго, Франк хвана Вивиан за ръка и двамата се заизкачваха нагоре.
— Като че ли ни се размина — отбеляза тя.
— Щеше да е по-добре, ако бях сам.
— И аз смятам така.
Той не отговори и продължиха нагоре в мълчание.
— Да се продъниш в ада дано — измърмори фотографката по някое време, явно по отношение на нещо, което си мислеше.
— Вече съм там.
— Женен ли си? — попита тя. — Гадже?
— Не.
— Защо?
— Може ли да оставим тази тема за бара в „Хилтън“?
— Нямам никакво желание да те виждам, след като се измъкнем оттук.
— Жалко, че имаш такова отношение към мене.
— И не ни трябваш, когато тръгнем да търсим черния манастир.
Пърсел не отговори.
Замисли се за отец Армано, за черния манастир и за така наречения Граал. Никакъв Граал не съществуваше, разбира се, но неговите редактори и други военни кореспонденти понякога наричаха даден материал „Светия Граал на репортажите“ — публикация, която можеше да спечели „Пулицър“, Националната награда за журналистика или поне възхищението на колегията и няколко чаши в приличен бар.