— Освен ако не извадим късмет от първия опит — отбеляза Меркадо.
— Да, естествено. Но нали сте наясно, приятелю, че може нито едно от тези кръгчета тук да не е мястото, което търсим.
— Всъщност според мен наистина нито едно от тях не е черният манастир — заяви Пърсел.
Никой не му отговори, затова той продължи:
— Както казахте, полковник, от тази крепост водят много пътеки, така че въпросът е защо отец Армано не е тръгнал по друга. Защо е избрал онази отвратителна животинска пътека? Чиста случайност? Едва ли. Как изобщо е успял да открие такава тясна просека? Освен ако не е дошъл по нея в крепостта.
Другите продължиха да мълчат.
— Връщал се е в черния манастир — промълви накрая Вивиан.
— Къде другаде е можел да иска да отиде?
— За бога, това е! — възкликна Ган.
— Още отначало ни е било под носа — съгласи се Меркадо.
— Цялото ни въздушно разузнаване се основаваше на много догадки и грешни предположения — отбеляза Пърсел. — Ние търсихме само на изток от шосето. Всъщност обаче, ако отец Армано се е връщал в черния манастир, той трябва да е на запад от пътя и балнеокурорта.
Всички се замислиха над думите му и Хенри съобщи очевидния факт:
— Нямаме нито снимки… нито представа какво има на запад от шосето.
— Да, нямаме — потвърди Франк. — Но пък имаме карта на част от района, както и два ориентира — тази крепост и балнеокурорта.
— Всеки две точки могат да се свържат в права линия… само че тази линия не ни дава непременно третата точка — отвърна по-възрастният журналист.
— Вярно е. Обаче трябва да се върнем в балнеокурорта, да пресечем шосето и да тръгнем на запад.
Меркадо потъна в размисъл.
— Значи предлагаш да зарежем всичко, което сме направили досега, и да поемем в напълно непозната територия, така ли? — попита накрая.
— Само ако всички сме убедени, че отец Армано е отивал в черния манастир.
— Трябва да сме убедени и че е помнел пътя, по който е дошъл от манастира — посочи Ган.
— Мисля, че той завинаги е бил запечатан в ума му — заяви Франк. — И когато е избягал от крепостта и е излязъл през отворения портал, свещеникът е знаел точно по кой път да тръгне.
— Чувал съм такива истории — потвърди полковникът.
— Според мен и четиримата вярваме, че отец Армано се е връщал в черния манастир и е знаел пътя — включи се и Вивиан.
Всички кимнаха утвърдително.
Събраха багажа си и се изправиха. Вивиан попита Пърсел:
— Кога се сети за това?
— По пътя насам.
— Защо не каза нищо?
— Ти искаше да снимаш затвора му. Трябваше да дойдем тук.
Фотографката кимна.
Напуснаха развалините на крепостта на княз Теодрос през портала, през който преди почти четирийсет години влязъл отец Армано, за да излезе преди пет месеца, и поеха през откритото пространство към животинската пътека, която, видяха сега, започваше край един висок и могъщ кедър.
Докато вървяха, Вивиан настигна Пърсел и му се усмихна.
— Това беше божествено вдъхновение, Франк. Не го отричай.
Той отговори на усмивката ѝ.
— Ще ми се да мисля за себе си като за рационален гений. Обаче може и да греша за всичко това.
— Не грешиш. Приготви се за чудо.
Вече бяха станали свидетели на няколко чудеса, главно свързани с полетите.
— Винаги съм отворен за чудеса.
— И докато си на тази тема, отвори сърцето си за любов.
Пърсел не отговори.
— Всеки момент може да умрем тук, затова сега трябва да ми кажеш, че ми прощаваш и че ме обичаш. Преди да е станало късно.
Той помълча няколко секунди, обмисляйки думите си.
— Обичам те.
— Прости ми.
— Аз ти изневерих, преди да пристигнеш в Рим.
— Прощавам ти.
Франк я хвана за ръка.
— Всичко е простено.
49.
Привечер стигнаха до балнеокурорта и въпреки че оставаха още няколко часа дневна светлина, Ган реши да се установят там за през нощта.
— Не искам някой от нас да се пресили още първия ден.
Очевидно имаше предвид Хенри, Пърсел, а може би и Вивиан. Ган беше добър офицер.
— Нямаме представа накъде да тръгнем, след като пресечем шосето, затова не е зле да го обмислим — отбеляза Франк.
— Съвсем вярно.
— Нали казахте, че тук са идвали воините гала? — напомни Вивиан на полковника.
— Е, да, но повечето от тях се оттеглиха на изток, а и конските фъшкии изглеждат доста стари. Освен това комплексът е обширен и ние ще си изберем някое скришно кътче. И ще гледаме да не вдигаме шум. Аз съм с узито, а служебният ми револвер е в господин Пърсел — прибави той.