— Селяните, които отивали на среща с монасите, почти винаги се връщали с чували изделия от обсидиан и после ги продавали в Гондар. Кръстове, образи на светци, бокали… някоя и друга Давидова звезда или катедралата „Свети Георги“ в Адис Абеба.
— Вивиан за малко да купи една такава в Рим — каза Пърсел.
— Трябвало е да купите онази с гравираната отдолу карта — засмя се полковникът.
— Не можах да я намеря — отвърна Вивиан.
— Значи според вас монасите са изработвали тези предмети и са ги давали на селяните в замяна на провизии — върна се на темата Меркадо.
— Така изглежда. С какво друго да се занимават монаси по цял ден? — реторично попита сър Едмънд.
„Да се молят и да се наливат“, отговори му Франк наум, а на глас каза:
— Е, нашето търсене постепенно заприличва на мотаенето на Артуровите рицари без карта и посока в търсене на замъка на Граала.
— Те всъщност са го намерили, нали знаете — отвърна Ган.
— В Англия няма джунгли — напомни му Пърсел.
— Ако ни е писано, ще го открием — каза Вивиан и го погледна строго.
— Да де. — После му хрумна нещо друго. — Щом снабдяването на монасите със сандали и свещи от Шоан е прекратено, според вас колко време ще издържат те в черния манастир?
— Основателен въпрос — каза полковникът. — Мисля, че монасите са относително независими по отношение на храната, въпреки че фалашите винаги са им носели продукти, каквито те нямат. Вино, естествено, но и жито за хляб. Съмнявам се, че в манастира или джунглата наоколо расте жито. Тъй че хлябът им скоро ще свърши.
— Един хляб и една риба би трябвало да им стигнат — подхвърли Франк.
Ган се усмихна.
— Според вас откъде са тези монаси? — попита Меркадо. — Предполагам, че не са родени тук.
— Не са — потвърди сър Едмънд. — Мисля, че са избрани от манастири из цяла Етиопия. И че знаят, че ако отидат в черния манастир, никога няма да излязат от него. Като атанга, който пази Ковчега на завета в Аксум. Това е служба за цял живот.
— Етиопия е била замръзнала във времето и след свалянето на императора стремително лети към двайсети век, без да е подготвена за кацане — отбеляза Пърсел.
— Възможно е.
— Какво ви привлича тук? — попита Франк полковника. — Тъй де, освен вашата княгиня.
Ган се усмихна.
— Просто ти влиза в душата.
Пърсел се обърна към Меркадо и той заяви:
— Това е най-благословената и най-прокълнатата страна, в която съм бил. Тя притежава библейско величие, допълнено с апокалиптично усещане за обреченост. Мразя я, но винаги ще се връщам тук.
— Да не забравиш да ми пращаш пощенски картички. — Франк върна разговора към предишната тема. — Според мен времето на монасите в черния манастир изтича. За съжаление те не могат да умножават хляба и рибата и историята под формата на генерал Гетачу им диша във врата. Няма да се изненадам, ако вече са заминали, но даже да не са, скоро ще си тръгнат.
Всички се съгласиха с него.
— Дори само да открием черния манастир, пак ще съм удовлетворен — каза Меркадо.
— Аз няма — заяви Вивиан.
Отново се надвесиха над картата.
— Знаете ли за колко време войниците на княз Теодрос са отвели свещеника от черния манастир до неговия затвор? — попита Ган.
— Както споменах, отец Армано не каза нищо по въпроса — отвърна Меркадо. — За един-два дни, предполагам.
— Ясно. Вече знаем, че пътят оттук до крепостта е най-много четири часа. Тогава да приемем, че манастирът е на не повече от един ден път на запад оттук. По открит терен или прилична пътека, каквито трябва да са били известни на войниците, това прави… да речем, десет часа бърз ход с четири километра в час. Значи до манастира са четирийсет километра.
— Монасите отвели отец Армано при войниците — напомни му Вивиан. — Войниците не били в манастира.
— Вярно. И не ни е известно къде са били войниците по отношение на манастира. Все пак можем да приемем, че разстоянието общо е петдесет километра. — Сър Едмънд начерта на картата полукръг с център балнеокурорта. Радиусът стигаше до шосето. — Готово. Каква е формулата за площ на кръг?
Последва засрамено мълчание. Накрая Меркадо се обади:
— Ако беше правоъгълник, а не полукръг, площта му щеше да е пет хиляди квадратни километра… така че ако отрежем заоблената част на полукръга, ще получим… около четири хиляди квадратни километра.
— Добре. — Ган впери очи в картата. — Това е доста голяма площ, ако вървиш пеш.
— Площта всъщност няма значение — възрази Пърсел. — Важни са пътеките и малкото указания, с които разполагаме, например обсидиановите находища, които ще ни насочат къде да търсим.
— Съвършено вярно — съгласи се сър Едмънд. — И няма как да сме сигурни, че са водили свещеника само един ден. Може да са били два дни.