— Колко всъщност са отсъствали селяните от Шоан, когато са отивали на среща с монасите? — попита го Франк.
Полковникът не отговори веднага.
— Чувал съм, че ги нямало най-малко по два дни. По един ден път натам и обратно. Определено не са вървели по тъмно. Да речем, десетчасов преход, пренощуване и още десет часа до Шоан.
Пърсел извади картата на съседния район, на който беше означено фалашкото село, и от двете известни точки, Шоан и балнеокурорта, се опитаха да екстраполират времето и разстоянията на запад от шосето, за да видят кои се пресичат или застъпват.
Пърсел се опасяваше, че пак правят грешни предположения, тълкуват произволно указанията и се правят на много умни, ала този път, въз основа на неговото заключение, че отец Армано е отивал в черния манастир, когато го бяха открили в балнеокурорта, изпитваше малко по-силна увереност, че наистина стесняват обсега на търсенето.
И тогава Ган зададе един интересен въпрос:
— Свещеникът изобщо каза ли нещо за балнеокурорта? Попита ли какво е това място?
Другите трима се замислиха.
— Не спомена нищо за него, което от сегашна гледна точка ми се струва малко странно — накрая отвърна Меркадо.
— Той каза нещо… което Хенри може да е пропуснал — възрази Вивиан. Замълча за миг. — Попита: Dov’ѐ la strada? Къде е пътят?
Никой не отговори и фотографката прибави:
— Тогава не ми направи впечатление. Помислих си, че бълнува.
— Е, ако не друго, това поне потвърждава, че е търсел пътя, който си е спомнял — заключи Пърсел. — Въпросът е накъде е искал да тръгне по него. На север или на юг? Или просто е щял да го пресече и да продължи на запад към манастира?
— Това не ни е известно, но знаем, че е дошъл от манастира до крепостта по пътека, която е свършвала или пресичала пътя — каза Ган. — И искам утре да я открием. Въз основа на десетчасовите преходи на фалашите предполагам, че тя е наблизо, или малко по на юг към Шоан.
Всички отново се съгласиха и пак насочиха вниманието си към картите. Полковникът огради възможните райони.
Франк заяви, че е време да прекратят с умствените упражнения и да оставят заключенията си за сутринта. Запали цигара и пусна по кръга манерката си с ферментирал плодов сок.
Заговориха за други неща и Пърсел разказа на Ган за гадовете от летищата в Адис Абеба и Гондар, после за нейвиъна и синьоре Бокачо, чиято „Мия“ сега представляваше купчина изгорял и разкривен метал.
— Надявам се, че той и жена му са останали доволни от вечерята в „Хилтън“ — завърши той.
— Гузна съм, че не му пратихме телекс — каза Вивиан.
— Според мен той знаеше, че няма да се върнем — успокои я Франк и попита полковника: — Две хиляди долара ще компенсират ли загубата на аероплана му?
— Хората разпродават каквото могат за колкото могат и имат късмет, ако намерят купувачи — увери ги сър Едмънд. — А кой ще ти купи аероплан? Пък и властите и без това щяха да му го конфискуват.
— И аз така смятам — каза Пърсел и се обърна към Вивиан. — Синьоре Бокачо е късметлия — този самолет си беше опасен.
— Досега не си го споменавал. — Меркадо повдигна вежди.
— Вече мога.
— Как се научихте да пилотирате? — попита го Ган.
— Взимах частни уроци. Започнах в гимназията. Живеех в северната част на щата Ню Йорк и наблизо имаше летище. Взимаха петнайсет долара на час, а аз печелех по петнайсет седмично в местния ежедневник. Оставаше ми по един долар за евтини срещи и кофти вино.
Полковникът се усмихна.
— И колко часа инвестирахте в това?
— В пилотирането или в срещите?
— В пилотирането, естествено.
— Ами, след двайсет часа с инструктор позволяваха да летиш сам. След двайсет часа индивидуални полети можеше да положиш изпит за разрешително.
— Ясно. И защо не започнахте да се занимавате с нещо, свързано с това?
— Ами… — Пърсел хвърли поглед към Вивиан и Меркадо. — Така и не се явих на изпит.
— Искаш да кажеш, че нямаш разрешително, така ли? — възкликна Хенри.
— Тук не ми трябва. Никой не ми го иска.
— Да, но…
— Свършиха ми парите — обясни Франк. — Басирам се, че нямаше да направите никаква разлика.
Вивиан се засмя.
— Не виждате ли, че се шегува? — Тя го погледна. — Франк?
— Да, шегувам се.
— Така или иначе, въпросът е чисто хипотетичен — отбеляза Меркадо. — Вече изгорихме самолета, а няма да можем да наемем друг.
— Ще ви заведа на разходка със самолет в Ню Йорк.
— Не, мерси.
Пърсел стана и каза на Вивиан:
— Ела да се поразходим.
— Не се отдалечавайте много и се върнете, преди да се мръкне — предупреди ги Ган. — И не забравяйте да вземете револвера.