— Всъщност как ще се измъкнем оттук, след като изпълним мисията си? — попита Меркадо.
— На петдесетина километра западно от Шоан има пункт на роялистките партизани — отвърна полковник Ган. — Бил съм там и мога да го открия без карта. Както вече споменах, те ще ни заведат до границата с Френска Сомалия.
— А ако случайно не сте с нас, как ще намерим това място? — пак се обади Пърсел.
— Ако съм мъртъв, искате да кажете.
— Или просто не се чувствате добре.
Сър Едмънд се усмихна, после отново стана сериозен.
— Бих ви препоръчал да отидете в Гондар. Би трябвало да можете да се смесите с местните жители, въпреки че няма да е много лесно, понеже там вече няма западни туристи и бизнесмени и навсякъде патрулират войници. Но не е невъзможно.
— Може да се престорим на журналисти — подхвърли Франк.
— Може и да мине.
— И какво да правим, след като се смесим с местните?
— Опитайте се да се доберете до Адис Абеба със самолет или намерете някой с камион да ви закара в Судан. — Полковникът върна картата на Пърсел. — Изяснихме ли всичко?
— Да.
— Госпожице Смит? Някакви въпроси или колебания?
— Не. Да тръгваме.
Военен до мозъка на костите, Ган повтори целта на тяхната мисия:
— Търсим две неща. Първо, мястото, където фалашите се срещат с монасите. Ще се оглеждаме за следи от човешко присъствие — отпадъци от храна, лагерни огньове, стъпки и така нататък. Главната ни цел не е непременно подчинена на първата и е да открием черния манастир. Както вече знаем, от Шоан, който е на няколко часа южно оттук, до мястото на срещата е един ден път. Предполагаме, че от мястото на срещата до манастира е също толкова. Ако открием мястото на срещата, ще сме на един ден от манастира, макар че нямаме представа в каква посока да вървим. Естествено, възможно е да не намерим мястото на срещата, но затова пък да открием манастира. — Огледа ги един по един. — Всичко ясно ли е?
Франк си помисли, че всичко вече е било ясно и преди британският офицер да ги информира защо са в Етиопия, но като добър войник отговори:
— Тъй вярно.
Хенри кимна.
— Скала, дърво и поток — каза Вивиан. — И може би палми.
Сър Едмънд впери очи в нея.
— Да, добре. — Погледна си часовника. — Ще оставим господин Пърсел да ни води, а аз ще поема тила. — Усмихна се. — Следвайте котките.
Франк закрачи по пътеката. Оттук до мястото, което търсеха, лежеше огромна неизвестност. Неизвестен беше и краят на пътя. От неизвестност през неизвестност към неизвестност. „Постави ръката си в десницата Божия“. Всичко щеше да е наред.
51.
Обнадеждаващото начало преливаше в дълъг ден в джунглата.
Пътеката продължаваше да е широка, но скоро стана ясно, че не е единствената — пресичаха я множество по-тесни, макар че по тях нямаше пресни стъпки от хора и животни, нито следи от отсечени растения.
— В този район има цяла мрежа от пътеки — съобщи очевидния факт Ган.
По целия път Пърсел гледаше компаса — като цяло се движеха на запад, но и се отклоняваха на юг.
— Какво всъщност правим? — попита Меркадо.
— Вървим по пътеката и следваме пътя на най-малко съпротивление, за да изминем колкото може по-голямо разстояние — обясни полковникът.
Това напомни на Франк за думите на един десантник по време на патрул: „Не знаем къде сме и къде отиваме, обаче напредваме адски бързо“.
Ган и Пърсел пак огледаха картата в опит да определят местоположението си, ала на италианските военни карти нямаше пътеки под гъстия покров на джунглата. Не се виждаха и отличителни особености. Трябваше да разчитат единствено на компаса и на своите изчисления за разстоянието.
Сър Едмънд посочи с пръст.
— Според мен сме тук.
— Къде е това тук? — попита Франк.
— Където сме. Плюс-минус един километър.
— Аз дори не съм сигурен, че гледаме правилната карта.
— Мисля, че е правилната. Така или иначе, остава ни само да продължим по пътеката.
— Да. Но може да минем на петдесет метра от манастира и да не го забележим. Трябва да приемем, че той не е на самата пътека.
— Абсолютно сте прав.
— Според мен трябва да се придържаме към първоначалния план и да проверим оградените точки на снимките на изток от пътя — заяви Меркадо.
— Не, аз съм убедена, че Франк е прав и отец Армано е вървял насам, за да се върне в черния манастир — възрази Вивиан.
Хенри не отговори.
— Нали казахте, че можете да намерите някоя от обсидиановите кариери? — припомни Пърсел на полковника.
— Да, наистина го казах. За съжаление сега виждам, че не е толкова лесно. Никой войник или изследовател няма достатъчно опит за джунглата.