Меркадо погледна гроба и каза:
— Все пак ми се струва, че го убихме с упоритото си подканяне… и с всичката тая вода…
— Той си беше смъртник още когато го открихме, Хенри — възрази Пърсел. — Ние направихме точно каквото искаше. Изслушахме го. Той искаше да разкажем на близките му какво се е случило с него. И желанието му ще бъде изпълнено.
Вивиан седна на една каменна пейка и се загледа в гроба.
— Той искаше да научим и за черния манастир… и Граала. Искаше да отидем в Рим… във Ватикана, и да съобщим, че отец Джузепе Армано е открил каквото са го пратили да търси.
Пърсел погледна Меркадо. Беше убеден, че и двамата си мислят едно и също: нямаше да предадат тази история на Ватикана. Поне засега. Всъщност самият отец Армано им беше казал, че Граалът е на сигурно място и трябва да остане там.
Възрастният кореспондент седна до Вивиан и заоглежда рушащата се псевдоримска баня.
— Това място е много подходящо за негов гроб — рече след малко. — Е, какво мислите за разказа му?
Никой не му отговори и Меркадо прибави:
— За черния манастир… и за Светия Граал?
Пърсел запали цигара.
— Ами… според мене разказът му по същество е верен… Искам да кажа, за кардинала, папата, военните му преживявания и манастира. Обаче не му повярвах за копието на Лонгин, от което капела кръв в Светия Граал.
Меркадо се замисли за момент, после кимна.
— Аз би трябвало да му повярвам, но… знаете ли, в лагера имаше един затворник, който твърдеше, че го пратили там, защото се опитал да убие Сталин. Всъщност го бяха осъдили на двайсет години за кражба на държавна собственост. Но разбирате ли, той си беше измислил достатъчно тежко престъпление, което да отговаря на присъдата, вместо да е обратното.
Другите двама мълчаха, затова Меркадо продължи:
— Не знаем какво е извършил отец Армано, за да го затворят за четирийсет години. Но според мен той сам се е убедил, че са го затворили, защото е видял нещо, което не е трябвало да вижда.
— Само че разказът му изобилстваше с подробности — отбеляза Вивиан.
— Ако разполагаш с четирийсет години, за да измислиш една история, ще изпипаш всички подробности идеално — отвърна Меркадо и прибави: — Той всъщност не ни лъжеше. Просто дотам се е самозаблуждавал, че в съзнанието му всичко е било истина.
Пърсел избърса лицето си с ръкав. Слънцето вече прежуряше безмилостно.
— От кое място смяташ, че разказът му не е верен?
Меркадо сви рамене.
— Може би от езерото Тана нататък. Може да е попаднал в ръцете на етиопската армия и да са го затворили като военнопленник.
— Но защо за четирийсет години? — Пърсел повдигна вежди. — Войната с италианците е свършила за една година.
Меркадо отново сви рамене.
— Не знам… онзи рас… княз Теодрос, е заловил италианец… свещеник, когото не са искали да убият… затова са го хвърлили в затвора и са забравили за него.
— Но когато италианците са спечелили войната, князът сигурно е щял да им предаде отец Армано, за да спечели тяхното благоволение, или срещу откуп — отбеляза Пърсел. — А те четири десетилетия са го държали в единична килия. Защо?
— Предполагам, че е възможно отец Армано да е открил този черен манастир и да е влязъл вътре, и монасите може да са убили италианските войници, които са го придружавали, и затова са го предали на етиопския княз, и са го затворили завинаги — за да не разкрие какво са направили или да не издаде местонахождението на манастира. Запушили са устата на свидетел, без да го убият. Да, много е вероятно, ако свидетелят е бил свещеник.
— Значи е възможно да е верен целият разказ, освен онзи момент за Светия Граал и копието, от което капела кръв — предположи Пърсел.
— Напълно е възможно — съгласи се Меркадо.
— Тогава не трябва ли да потърсим този черен манастир? — попита по-младият мъж.
— Опасно начинание.
— Обаче си струва риска, ако наистина търсим Светия Граал — посочи Пърсел.
— Да, но Светият Граал не съществува, Франк. Той е легенда. Мит.
— Ти нали беше вярващ, Хенри?
— Така е, приятелю. Само че не вярвам в средновековни митове. Вярвам в Бог.
Вивиан замислено се взираше в Меркадо.
— Струва ми се, че ти сам не си убеден в това, което казваш, Хенри.
— Убеден съм.
— Може би искаш да ни изключиш от играта — подметна Пърсел. — Или по-скоро да изключиш мене и да отидете с твоята фотографка да търсите черния манастир.
Меркадо го погледна обидено.
— Май нещо си слънчасал.
— Виж, Хенри, и тримата вярваме във всяка дума от разказа на отец Армано, включително в това, че е открил Светия Граал в манастира. Проблемът обаче е в самия Граал. Свещеникът го е видял, но дали действително е бил Граалът? Чашата, използвана от Христос на Тайната вечеря? Или е нещо, което монасите смятат за Светия Граал?