— Защо не вземеш да покараш ти, Хенри, пък аз ще държа проповедите?
Меркадо се засмя.
— Да не улучих болно място, а, Франк? Недей се ядосва, говоря от личен опит.
Пърсел обаче смяташе, че Меркадо всъщност иска да направи впечатление на Вивиан.
— В Източен Берлин имах възможност да вдигна гюрултия и да избегна ареста — отново поде Меркадо. — Само че се уплаших и те станаха по-самоуверени. Нататък всичко беше въпрос на техника. От един уличен ъгъл на няма и хиляда метра от Чекпойнт Чарли до уралския трудов лагер на хиляди ледени километри оттам. И все пак имаше момент, в който можех с дързост да се измъкна от тази ситуация. Така е, когато си имаш работа с общества, в които властват хора, а не законът. Франкистите в Испания застреляха един мой приятел, защото носеше червено-черната кърпа на анархистите. Той обаче нямаше представа, че кърпата е анархистка. Носеше я само заради потта. Кърпа, която всъщност си беше купил в Англия. Изправиха го до стената и го застреляха на светлината на фаровете на един камион. Нещастникът даже не знаеше испански. Така и не разбра защо го екзекутират. Ако беше направил съответните жестове, когато усети, че са се разгневили заради кърпата, ако я беше смъкнал и я беше заплюл или нещо от тоя род, сега щеше да е жив.
— Можело е да се издъни някъде другаде и пак да го застрелят.
— Възможно е. Но никога не бива да имаш вид на човек, който подлежи на арест, Франк.
Пърсел изсумтя. В Камбоджа имаше един момент… кхмерски офицер, който знаеше френски. Можеше да поговори с него. Американското гражданство не представляваше непременно основание за арест. Сред силите на комунистите в цял Индокитай имаше американци. При червените кхмери имаше американски журналисти. Само че той се издъни. Да, Меркадо наистина беше улучил болно място.
— Е, сега ще ти се удаде възможност да докажеш твърдението си, Хенри — каза Пърсел, когато излязоха от поредния завой. — Ей там стои човек, който е насочил автомата си към нас.
Вивиан светкавично се надигна.
— Къде?
— Спри! — извика Меркадо.
Пърсел продължи напред и посочи с ръка.
— Виждате ли го?
Преди Хенри или Вивиан да успеят да отговорят, мъжът натисна спусъка и високо над главите им изсвириха червени трасиращи куршуми.
Франк знаеше, че онзи не може да е чак толкова неточен и че изстрелите са предупредителни. Ала Меркадо скочи от джипа и се претърколи в крайпътната канавка.
Пърсел спря и му извика:
— Имаш вид на човек, който подлежи на арест, Хенри! — Изправи се и размаха ръце. — Хайле Селасие! Хайле Селасие! — После прибави: — Рас Иясу!
Войникът — носеше мръсна сива шама — отпусна автомата и им даде знак да се приближат.
Вивиан надникна измежду седалките.
— Откъде знаеш, че е роялист, Франк?
Пърсел отново седна зад волана и включи на скорост.
— Не знаех.
Меркадо се измъкна от канавката и се върна на мястото си.
— Пое адски глупав риск.
— А ти не поемаш никакви рискове, нали? — Франк бавно потегли напред.
По-възрастният кореспондент направи опит да обясни скока си в канавката.
— Помислих го за воин гала.
— Аз пък видях, че не е.
— Имаш ли изобщо представа как изглеждат те?
— Честно казано, не.
Приближиха се до мъжа, който носеше пояс с цветовете на Етиопия и императора: зелено, жълто и червено.
— Е, вече сме в императорската армия — обяви Пърсел.
— Чудесно — отвърна Меркадо. — Защото истинският репортаж е тук.
— Силите на временното правителство можеха да ни върнат в Адис Абеба — напомни му Франк. — Княз Иясу сигурно и себе си не може да измъкне оттук.
— Още не знаем какво е положението.
— Аз обаче знам, че твоят пропуск от временното правителство няма да ни е особено полезен пред княза.
Отговорът на Меркадо се позабави.
— Срещал съм се с Хайле Селасие, първо тук през трийсет и шеста и после, когато беше в изгнание в Лондон. Непременно ще го спомена пред княз Иясу.
— Наистина ли, Хенри? — попита Вивиан, която познаваше Хенри Меркадо по-добре.
— Не, но така ще си осигурим царско отношение.
— Точно затова те обичам, Хенри — възкликна тя.
— Гледай да нямаш вид на човек, който подлежи на арест — посъветва го Пърсел.
Бяха на двайсетина метра от войника и му махнаха. Той им посочи надясно, без да отговори на поздрава.
— Иска да отбием по оня път — каза Меркадо.
— Виждам го. — Франк зави надясно и махна за сбогом на дрипавия войник. Миризмата на смърт рязко се усили, въпреки че още не забелязваха трупове. Пътят, по който се движеха, приличаше по-скоро на козя пътека.